Степният вълк

Темуджин изтри потта от очите си под обедното слънце. Стомахът му къркореше. Майката на Бьорте бе кисела и неприятна като съпруга си и имаше същия остър поглед. Той се ужасяваше от мисълта да има толкова грозна и навъсена жена. За закуска Шрия му беше дала купа солен чай и парче сирене, дълго колкото палец и твърдо като кост. Наложи се да го пъхне в устата си и да го смуче, но то започна да омеква едва по обед. Шолой получи три топли пити безквасен хляб и овнешко с подправки и запрехвърля мазната храна от ръка на ръка, за да стопли пръстите си. От миризмата устата на Темуджин се напълни със слюнка, но Шрия ощипа корема му и заяви, че може да пропусне няколко хранения. Това беше обида, но една повече или по-малко нямаше никакво значение.

Докато Шолой смазваше кожи и проверяваше копитата на олхунутските понита, Темуджин носеше огромни бали с вълна на жените, които ги разстилаха върху стари платна. Балите бяха по-тежки от всичко, което бе вдигал досега, но успя да ги пренесе със залитане през лагера, привличайки погледите и възбуденото дърдорене на малките деца. Прасците и гърбът започнаха да го болят още преди края на втория курс, но не му позволиха да спре. Около десетата бала Шолой бе прекъснал своята работа, за да следи плъстенето. Темуджин видя, че някои от мъжете се усмихват и се обзалагат помежду си. Олхунутите май се обзалагаха за всичко, но това вече не го интересуваше, защото най-сетне краката му се подгънаха и той падна. Никой не дойде да му помогне. Докато се изправяше под мълчаливите погледи на олхунутите, той се отчая, както никога досега. На нито едно от техните сурови лица не прочете съжаление. Най-сетне се изправи, усети как тяхната неприязън подхранва духа му и вдигна глава. Макар потта да смъдеше в очите и всеки дъх да изгаряше дробовете му, той се усмихна. Забеляза доволно, че някои от тях извръщат погледи, макар че повечето присвиха очи.

От промяната в израженията им разбра, че някой го приближава. Стоеше, като придържаше балата на едното си рамо. Усети се уязвим и се обърна да види какво е привлякло вниманието на тълпата. Разпозна братовчед си. Коке се наслаждаваше на момента. Юмруците му бяха отпуснати, но не беше трудно да си представи как се забиват в незащитения му стомах. Темуджин се опита да стегне корема си и усети, че трепери от изтощение. Балата го притискаше с тежестта си, краката му бяха необичайно слаби. Изгледа студено приближаващия Коке, правейки всичко възможно да го накара да загуби присъствие на духа.

Номерът не успя. Коке вървеше със светнали очи и заплашителен вид, следван от няколко свои връстници. С периферното си зрение Темуджин видя, че възрастните се побутват един друг и се смеят. Изстена мислено и му се прииска да имаше нож, за да изчегърта наглостта от лицата им. И Бехтер ли беше търпял такива страдания? Никога не бе споменавал за това.

— Вдигни балата, момче — каза Коке и се ухили.

Тъкмо си отвори устата да отговори, когато някой го бутна, наклони балата и едва не го събори с нея. Той залитна към Коке и го изблъскаха грубо настрани. Но Темуджин беше се бил достатъчно с братята си, за да остави това просто така, и нанесе прав удар, от който главата на Коке се отметна назад. Миг по-късно двамата се търкаляха в прахта, забравили падналата бала. Останалите момчета не надаваха одобрителни викове, но едно от тях се втурна напред, изрита Темуджин в стомаха и му изкара въздуха. Той изкрещя от гняв, но докато се отдръпваше от Коке и се мъчеше да се изправи, друго момче го ритна в гърба. Носът на братовчед му кървеше на тънка струя, която бързо засъхваше в прахта. Преди Темуджин да успее да се задържи на крака, Коке го сграбчи отново, натисна главата му в земята, а две други момчета седнаха на гърдите му и го притиснаха с тежестта си. Беше изтощен от носенето на тежките бали и не можа да ги отхвърли. Съпротивляваше се с всички сили, но прахът изпълваше дробовете му, той се давеше и драскаше с нокти. Едно от момчетата го бе хванало за гърлото, а Коке го удряше в главата. После Темуджин изгуби представа за времето и шумът утихна.

Дойде на себе си, когато някой изля кофа отгоре му. Задъха се от студената вода, която потече по него, смесвайки се с кръв и мръсотия. Шолой го вдига на крака и Темуджин видя, че старецът е прогонил момчетата, които все още викаха подигравателно и се присмиваха на жертвата си. Погледна в очите на Шолой, но не видя нищо освен раздразнение. Старецът щракаше с пръсти пред лицето му, за да привлече вниманието му.

— Изпразних кофата, ще трябва да донесеш още вода. — Гласът на Шолой идваше някъде отдалеч. — След това, докато ядем, ще помогнеш за тепането на вълната. Ако работиш добре, ще получиш месо и топъл хляб, за да събереш сила. — Старецът го изгледа с отвращение. — Още е замаян. Трябва му по-дебел череп, като на брат му. Онова момче имаше глава на як.