Степният вълк

Преди някой да успее да възрази, Бьорте скочи в седлото и изненада Шолой, който държеше поводите. Не размениха и дума, но беззъбата уста на стареца се размърда, сякаш в нея бе попаднал хрущял, който не можеше да сдъвче. След миг на нерешителност Шолой плесна задницата на понито и го подгони в сумрака да влачи плъстта, докато стане гладка и здрава. Тя щеше да ги пази от студа през зимата, от нея щяха да изработят тежки килими и одеяла за конете. С грубите изрезки щяха да бършат бебетата, прекалено малки, за да използват отходната яма, без да паднат в нея. Темуджин седна на пети, протегна гръб и затвори очи от болка. Дясната му ръка беше изтръпнала и това го обезпокои. Започна да масажира пръстите си с лявата, но когато кръвта отново потече във вените му, от болка в очите му избиха сълзи. Никога не беше работил толкова много и се запита дали това щеше да го направи по-силен.

Шолой приближи и Темуджин леко трепна, щом долови присъствието му. Мразеше нервността си, но го дебнеха прекалено много неочаквани удари, за да не си отваря очите на четири. Глътката ферментирало мляко го накара да се оригне на вкиснало, когато Шолой го хвана по познатия вече начин с двата си пръста и посочи към гера.

— А сега яж и спи. Утре ще сечеш дърва за зимата.

Темуджин беше прекалено уморен, за да отговори. Последва го замаян, с натежали крайници и душа.

Есугей бе намерил място за лагеруване, което му се стори достатъчно безопасно. Долината, в която бе видял конниците, остана назад. Той препусна през един къс проход между хълмовете с надеждата да намери някакво убежище, което да обърка преследвачите. Знаеше, че няма да е трудно да открият следите му в праха, но не можеше да продължи през нощта и да рискува понито да си счупи крака в някоя дупка. Затова подкара храброто дребно създание по стръмния склон към рехавата редица дървета, а после слезе и го поведе, като непрекъснато го подканяше. Катеренето бе трудно и опасно и очите на животното се изпълваха с ужас, когато копитата му се хлъзгаха по сухите листа. Есугей се покатери бързо, завърза повода около дънера на едно дърво и задърпа отчаяно, докато конят най-сетне намери опора. Рамото и мускулите на гърдите го боляха ужасно, когато стигна върха, а конят пухтеше толкова шумно, че сигурно се чуваше на цяла миля разстояние. Не вярваше, че ще го последват сред дърветата след мръкване. Оставаше му само да се спотайва, докато те напразно търсят следата, изчезнала в килима от нападали мъртви иглички. Щеше да се посмее здравата, ако можеше да ги види, но нямаше как. Настръхналите косъмчета на врата му подсказваха, че преследвачите са наблизо и се оглеждат и ослушват за издайнически знак. Разтревожи се, че конят му ще усети техните, ще изцвили и ще го издаде, но животното бе прекалено уморено след катеренето и тежката езда. С малко късмет и след една нощ без огън сигурно щяха да се откажат от търсенето и на сутринта да продължат по пътя си. В края на краищата, нямаше значение дали той ще се прибере при вълците един ден по-късно.

Високо на билото намери два ниски храста и завърза поводите за тях, но гледаше развеселено как понито се отпусна на колене, като опънатите ремъци не му позволиха да легне. Остави седлото на гърба му в случай, че се наложи да потегли бързо, и отпусна с две дупки ремъка на корема му. Конят изпръхтя благодарен за проявените грижи и се настани по-удобно. Не след дълго затвори очи й задряма, а меката му муцуна се отпусна и разкри твърди жълти зъби.

Есугей се ослуша за знак, че преследвачите не са се отказали. Трудно можеха да го приближат, без да ги чуе. Откопча колана, който държеше меча му в ножницата, извади го с плавно движение и огледа острието. Беше от добра стомана, достатъчно ценно, за да изкуши крадците. Ако Елук беше с него, щеше да нападне мъжете още в равнината, но петима може би щяха да са в повече дори и за него, освен ако не бяха невръстни хлапаци, готови да се разбягат след няколко вика и едно-две бързи порязвания. Бащиният му меч беше остър, както винаги. Не искаше да рискува да го чуят как го точи в точилото. Отпи глътка вода от мяха и се намръщи, когато откри колко е олекнал. Конят щеше да бъде жаден на сутринта. Ако близкият поток е пресъхнал, денят щеше да бъде тежък независимо от преследвачите. Какво пък. Беше преживявал и по-лоши моменти.

Той се протегна, прозя се, усмихна се на спящото пони, извади парче сушено овнешко от дисагите и задъвка, като сумтеше от удоволствие от пикантния вкус. Хулун и момчетата му липсваха и той се запита какво ли правят в този момент.