Степният вълк

Легна и прибра ръцете си в дела, надявайки се Темуджин да има достатъчно дух, за да изтърпи сънародниците на Хулун. Трудно беше да прецени дали момчето ще намери такава сила на тази възраст. Нямаше да се учуди, ако Темуджин избяга, но се надяваше това да не се случи. Такъв срам трудно можеше да се преживее и мълвата щеше да плъзне сред племената бързо. Помоли се наум за сина си. Бехтер бе страдал, знаеше това. Най-голямото му момче говореше с открита неприязън за олхунутите, когато Хулун не беше наблизо. Естествено, за тях не можеше да се говори по друг начин. Есугей изсумтя тихо и благодари на бащата-небе, че го е дарил с такива чудесни синове. Усмивка докосна устните му, докато се унасяше. Синове, а сега и дъщеря. Беше благословен със силно семе и добра жена, която да го поеме. Знаеше, че другите съпруги губят по едно злочесто парче червено месо за всяко друго, което оставаше на този свят, а децата на Хулун бяха живи и растяха силни. Дори трупаха сланина в случая с Темуге — проблем, с който скоро трябваше да се заеме сериозно. Сънят най-сетне го надви и дишането му стана бавно и равномерно.

Когато отвори рязко очи, на изток започваше да се зазорява и по далечните хълмове се виждаше златна ивица. Обичаше тази земя и благодари, че е доживял да посрещне още един ден. Чу движение наблизо и дъхът му секна. Надигна се от ледената земя, като дръпна замръзналата си за нея коса. Беше спал с изваден меч под дела, пръстите му намериха дръжката и се свиха около нея. Трябваше да се изправи, за да не се нахвърлят отгоре му, докато е все още скован, но не знаеше дали са го видели. Огледа се и напрегна слух, търсейки източника на шума. Може пък просто някой пастир да търси заблудена коза, но това беше малко вероятно. Чу как наблизо изпръхтя кон, понито му се събуди и изцвили — точно както се страхуваше, че ще стане. Един от преследвачите му яздеше кобила и тя отговори на този зов на по-малко от петдесет крачки вдясно. Есугей се надигна като дим, не обърна внимание на прещракването в коленете и гърба. Без да се колебае, взе лъка от седлото, извади дълга стрела от колчана и я сложи в тетивата. Единствено Елук можеше да стреля по-надалеч от него и той не се съмняваше в точността си. Ако бяха враждебно настроени, щеше да повали поне двама, преди да го доближат на един меч разстояние. Знаеше, че трябва да цели водача при първата бърза атака и да остави по-слабите да паднат под острието му.

Те вече знаеха къде се намира и откъм групата не се чу никакъв звук. Търпеливо зачака да се покажат. Стоеше с гръб към слънцето и след кратък размисъл разкопча дела си и го обърна наопаки. Сърцето му се качи в гърлото, докато оставяше меча и лъка, но тъмната опакова страна щеше да се слее по-добре с храстите и да го направи по-трудна мишена. Взе отново оръжията си и застана неподвижен като дърветата и храстите наоколо. Улови се, че си тананика под нос, и млъкна. От съня не бе останала и следа, кръвта препускаше във вените му. Въпреки заплахата напрежението му доставяше радост.

— Привет на лагера — обади се глас вляво от него.

Изруга наум, щом разбра, че са заобиколили. Без да се замисли, остави коня и тръгна сред дърветата в посока към гласа. Които и да бяха, нямаше да го убият лесно. Мина му мисълта, че може и да не са опасни, но трябваше да е пълен глупак, за да рискува живота си, коня си и бащиния си меч заради някаква смътна надежда. В степта дори и най-силният оцеляваше единствено благодарение на предпазливостта. Знаеше, че е ценна плячка за всеки отряд, независимо дали го осъзнават или не.

По челото му се спусна струйка пот.

— Не го виждам — разнесе се друг глас само на няколко крачки от него.

Есугей клекна и опъна лъка с тихо скърцане.

— Конят му обаче е тук — каза трети мъж. Гласът му бе по-плътен в сравнение с останалите. Всички звучаха като младоци и Есугей се учуди на умението им да проследяват. Бяха съвсем близо, но той не можеше да чуе стъпките им.

Безкрайно внимателно завъртя глава и погледна зад себе си. Видя през храстите как един от мъжете развързва повода на коня. Лицето на Есугей се изкриви в безмълвен гняв. Нямаше да им позволи да откраднат коня му и да го оставят тук.

Пое дълбоко дъх и се изправи в цял ръст, стряскайки непознатия до коня. Ръката му се стрелна към ножа, но забеляза опънатия лък и замръзна на място.

— Не търсим бой, старче — високо изрече непознатият.

Есугей знаеше, че по този начин онзи предупреждава другарите си и шумът вдясно от него накара сърцето му да забие още по-бързо.

— Тогава излезте така, че да ви виждам, и престанете да дебнете зад гърба ми — каза той и гласът му проехтя над поляната.

Шумоленето престана и младият мъж, който стоеше така спокойно пред стрелата му, кимна.

— Правете каквото ви казва. Не искам да ме нанижат, преди да съм си изял закуската.

— Обадете се, преди да тръгнете. Или някой ще намери смъртта си — добави Есугей.

Последва дълго мълчание и младият мъж въздъхна.