Степният вълк

Забеляза, че не е сам в страданието си. Шолой наглеждаше работата, макар че едва ли самият той притежаваше овце. Едно малко момче притича прекалено близко и хвърли прах върху суровата вълна. Старецът го сграбчи за ръката и го заудря безмилостно с пръчка, без да обръща внимание на писъците му, докато те не утихнаха и не преминаха в тихо скимтене. Вълната трябваше да се пази чиста, иначе плъстта щеше да е слаба. Темуджин внимаваше да не допусне същата грешка. Беше коленичил на самия край на постелката и не допускаше нито прашинка в своята част.

Част от следобеда Бьорте работеше срещу него и Темуджин използва възможността да разгледа добре момичето, което баща му бе приел за снаха. Тя беше същинска торба кокали с рошава черна коса, която падаше над очите. Под носа й беше засъхнал сопол. Трудно му бе да си представи по-непривлекателно момиче. Когато усети, че той я гледа, тя прочисти гърлото си и понечи да се изхрачи, но в последния момент си спомни за чистата вълна и преглътна. Темуджин поклати смаяно глава и се зачуди какво толкова бе харесал баща му в нея. Възможно беше от гордост Есугей да бе приел каквото му се дава, за да посрами нищожествата Енк и Шолой. Темуджин трябваше да приеме факта, че момичето, което щеше да живее в неговия гер и да му ражда деца, е диво като планинска котка. Горчиво си помисли, че това напълно съответства на досегашния му опит с олхунутите. Те определено не бяха щедри. Даваха момичето само защото искаха да се отърват от него.

Шрия го плесна по ръцете с пръчката си и той извика от болка. Естествено, жените се разхилиха, а една-две дори имитираха вика му и го накараха да пламне от гняв.

— Стига си спал, Темуджин — сгълча го за пореден път майката на Бьорте.

Работата бе скучна и еднообразна и жените или приказваха непрекъснато, или работеха едва ли не в транс. Подобен лукс обаче не бе позволен за новаците. Най-малкото невнимание се наказваше, а жегата и дългият ден сякаш нямаха край. Дори водата за пиене, която се въртеше между работниците, бе топла и солена и от нея му се гадеше. Сякаш цяла вечност беше блъскал миризливата вълна с пръчката и я бе чистил и навивал. Не можеше да повярва, че това е все още първият му ден тук.

Някъде на юг баща му се връщаше у дома. Представяше си как кучетата подскачат около него, докато той учи двете орлета да ловуват и да се връщат на китката му. Братята му несъмнено щяха да участват в обучението и да държат във въздуха парчета месо. Сигурен беше, че Хаджиун нямаше да трепне, когато Червената птица вземеше примамката. Завиждаше им за лятото у дома.

Шрия отново го плесна и той се пресегна със светкавична скорост, издърпа пръчката от ръцете й и я остави внимателно на земята до себе си. Тя го зяпна за миг, посегна да вземе пръчката, но той я настъпи с коляно и поклати глава. Чувстваше се замаян, а сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. Видя, че очите й се стрелкат към Шолой, който стоеше наблизо и наблюдаваше полагането на мократа вълна. Темуджин очакваше тя всеки момент да се разкрещи, но за негово най-голямо изумление Шрия сви рамене и протегна ръка за пръчката. Настъпи миг на неловкост, но накрая той й я подаде, готов да избегне удара. Тя задържа пръчката в ръце, като очевидно се колебаеше, после се обърна и се отдалечи. Известно време той не я изпускаше от поглед, докато пръстите му продължиха да изглаждат и опъват, но тя не се върна. Не след дълго Темуджин отново бе погълнат от работата.

Вуйчо му Енк донесе гърне ферментирало мляко, за да им даде сила да приключат. Докато слънцето докосваше хълмовете на запад, всеки получи черпак бистър черен айраг, той приличаше на вода, но пареше. Беше по-лют от млечния чай в гера и Темуджин се задави от първата глътка. Избърса уста и ахна от болка, когато течността опари като огън разранената му кожа. Коке влачеше рулото с понито си, но Шолой видя всичко и така се смя, че на Темуджин му се стори, че ще получи удар и ще умре на място. Надяваше се това наистина да се случи, но старецът оцеля, избърса сълзите от очите си и пристъпи с хриптене към гърнето за втори черпак. Едва ли щяха да дадат втора чаша на човек, който не беше свършил почти никаква работа, но като че ли никой нямаше нищо против. Светлината постепенно отслабваше и последната постелка вълна бе навита на руло и завързана зад поредния кон.