Степният вълк

Арслан затвори очи, опитвайки да потисне негодуванието си. Мечът беше с него повече от десет години и бе най-добрият, който някога бе изработвал. Не можеха да предложат нищо друго на хана. За миг се запита дали Темуджин не е знаел, че трябва да платят тази цена, но е решил да не му казва.

Отначало Темуджин не отговори. Дружинниците на Сансар го гледаха както се гледа опасно куче и само чакаха да оголи зъби, за да му видят сметката.

Пое дълбоко въздух. Нямаше избор и не се обърна към Арслан за одобрение.

— Предлагам ти съвършено оръжие, изработено от мъж, който няма равен на себе си сред всички племена — каза той. — Не като цена, а като почетен дар на народа на майка ми.

Сансар кимна благосклонно и направи знак на Коке да приближи. Братовчедът на Темуджин прикри усмивката си и протегна двата меча.

— Май мога да избирам между две остриета, Темуджин — каза Сансар и се усмихна.

Темуджин гледаше с чувство на безсилие как Сансар опипва украсените дръжки и прокарва пръсти по костта и пиринча. Оръжията бяха прекрасни дори в сумрака на гера и Темуджин неизбежно се сети за меча на баща си — онзи, който му беше отнет. Спомни си обещанието към братята си и заговори, преди Сансар да успее да каже нещо.

— Освен обещаната ми жена искам още две, които да станат съпруги на роднините ми.

Сансар сви рамене, взе меча на Арслан и го вдигна, за да огледа.

— Ако ме дариш с две оръжия, ще приема предложението ти, Темуджин. Имаме прекалено много момичета в герите. Можеш да вземеш дъщерята на Шолой, ако тя се съгласи. От много време е трън в очите ни и никой не може да каже, че олхунутите не спазват обещанията си.

— А още две, млади и силни? — натисна Темуджин.

Сансар свали мечовете в скута си и го изгледа дълго. Накрая неохотно кимна.

— В памет на баща ти, Темуджин, ще ти дам две от дъщерите на олхунутите. Те ще засилят рода ти.

На Темуджин му се прииска да стисне хана за кльощавото гърло, но сведе глава и Сансар се усмихна.

Костеливите ръце на хана все още галеха оръжията. Погледът му стана далечен, сякаш беше забравил за мъжете пред него. Махна им равнодушно да се махнат от очите му. Дружинниците ги изведоха на студа и Темуджин пое дълбоко дъх. Сърцето му биеше бясно.

Лицето на Арслан бе изопнато от гняв и Темуджин го докосна леко по китката. Ковачът подскочи при допира и Темуджин застина, усещайки как силата на Арслан се свива и разпуска като пружина.

— Това беше по-голям подарък, отколкото можеш да си представиш — каза Арслан.

Темуджин поклати глава, виждайки приближаващия ги с празни ръце Коке.

— Мечът си е просто меч — отвърна той. Арслан го изгледа студено, но Темуджин не трепна. — Ще изковеш по-добри.

После се обърна към Коке, който следеше смаян разговора.

— Води ме при нея, братовчеде.

Откакто бе напуснал лагера им, олхунутите бяха пътували много, но положението на Шолой си беше същото. Коке отведе Темуджин и Арслан до самия край на селището, при същия кърпен и поправян дом, който синът на Есугей си спомняше. Беше прекарал там само няколко кратки дни, но споменът бе все още пресен и Темуджин с усилие се отърси от миналото. Вече не беше дете, а мъж, и се запита дали Бьорте ще приеме завръщането му. Нали Сансар щеше да му каже, ако се беше омъжила, докато го е нямало? Мрачно си каза, че ханът на олхунутите спокойно може да му се е присмял, за да получи мечовете, без да даде нищо.

Шолой излезе от малката врата, протегна се и подръпна нагоре колана на гащите си. Старецът ги забеляза и заслони очите си от утринното слънце, за да ги разгледа по-добре. Годините се бяха отразили повече върху Шолой, отколкото върху хана. Той беше още по-кльощав, а под древния мърляв дел раменете му бяха увиснали. Щом приближиха, Темуджин забеляза паяжината от сини вени по възлестите му ръце. Старецът се стресна, явно ги разпозна едва сега. Несъмнено зрението му беше отслабнало, но в краката му още се усещаше сила. Те бяха като стари стволове, които щяха да стоят прави, докато се пречупят.

— Мислех те за умрял — каза Шолой и избърса нос с опакото на дланта си. Темуджин поклати глава.

— Не съм още. Казах, че ще се върна.

Шолой захриптя и мина време, преди Темуджин да разбере, че той се смее. Смехът му завърши с кашляне и старецът изплю на земята отвратителна кафеникава храчка.

Коке раздразнено прочисти гърлото си.

— Ханът даде позволението си, Шолой — каза той. — Доведи дъщеря си.

Шолой изсумтя.

— Не го видях, когато миналата зима шевът на гера ми се разпра. Тогава старият Сансар не беше на студа с мен, за да помогне да си закърпя дома. Като се замисля, и сега не го виждам. Така че си затваряй устата, когато аз говоря.

Коке пламна и очите му се стрелнаха към Темуджин и Арслан.

— Коке, доведи момичетата за братята ми — каза Темуджин. — Платих висока цена, така че се погрижи да са силни и хубави.

Коке овладя раздразнението си от това, че го отпращат. Но Темуджин и Арслан не му обърнаха внимание и той се отдалечи.

— Как е жена ти? — попита Темуджин, след като братовчед му си отиде.

Шолой сви рамене.