Степният вълк

— Умря преди две зими. Просто легна в снега и си отиде. Сега само Бьорте се грижи за мен.

Темуджин усети, че сърцето му трепва при споменаването на нейното име. До този момент не знаеше със сигурност дори дали е жива. Съжали самотния старец, но не можеше да му помогне — не и след всички удари и груби думи. За съжаления беше прекалено късно.

— Къде…? — започна Темуджин. Преди да довърши, вратата на гера се отвори и навън пристъпи някаква жена. Темуджин видя, че Бьорте е израснала висока почти колкото самия него. Тя застана до баща си и го погледна с открито любопитство. После кимна приветливо. Това развали магията и Темуджин видя, че тя се е приготвила за път, облечена в подплатен с кожа дел и вързана на плитка черна коса.

— Доста се забави — каза тя.

Гласът й накара гърдите му да се стегнат при спомена за миналото. Вече не беше онова кокалесто дете, което той познаваше. Лицето й беше силно, с тъмни очи, които сякаш гледаха вътре в него. Не можеше да я прецени добре под дебелия дел, но изглеждаше хубава и по кожата й не личеше да е болна. Косата й блесна, когато се наведе и целуна баща си по бузата.

— Едното копито на черното жребче трябва да се изреже — каза му тя. — Щях да го сторя днес.

Шолой кимна злощастно, но не я прегърна. Бьорте взе една торба от гера и я преметна през рамо.

Темуджин беше като омагьосан и едва чу Коке, който връщаше понитата им. До него със зачервени лица вървяха две млади момичета и плачеха. Темуджин ги погледна чак когато едното се закашля и задържа мръсна кърпа пред устата си.

— Тази е болна — каза той на Коке.

Братовчед му нагло сви рамене и ръката на Темуджин се стрелна към хълбока, където преди беше мечът му. Коке забеляза как пръстите му се затварят в нищото и се ухили.

— Сансар ми каза да ти я доведа заедно със сестра й — отвърна той.

Темуджин стисна устни, хвана момичето за брадичката и повдигна главата му. Кожата й е ужасно бледа, помисли си той и посърна. Типично за Сансар — да се опита да го прекара, след като сделката е сключена.

— От колко време си болна, малката? — попита я Темуджин.

— От пролетта, господарю — отвърна тя, явно ужасена от него. — На пристъпи е, но съм силна.

Темуджин се обърна към Коке и задържа погледа си върху него, докато усмивката се изтри от лицето на братовчед му. Може би си беше спомнил боя, който бе изял от ръцете му в онази далечна нощ. Темуджин въздъхна. Момичето щеше да извади късмет, ако преживее пътуването на север. Ако умреше, единият от братята му трябваше да си избере съпруга от заловените татарски жени.

Арслан взе поводите, Темуджин се качи на коня и погледна, към Бьорте. Дървеното седло не бе пригодено за двама и тя седна в скута му, като притисна торбата към себе си. Арслан стори същото с кашлящото момиче. Сестра й трябваше да върви отзад. Темуджин осъзна, че е трябвало да вземе още понита, но беше прекалено късно да съжалява.

Кимна на Шолой. Знаеше, че вече няма да се срещнат.

— Държиш на думата си, старче — каза той.

— Грижи се за нея — отвърна Шолой, без да сваля поглед от дъщеря си.

Темуджин обърна коня и двамата с Арслан поеха обратно през лагера, а олхунутското момиче подтичваше зад тях.

22.

Арслан прояви такт и ги остави сами през първата нощ. Ковачът беше вкиснат заради загубата на мечовете и предпочете да отиде на лов, докато Темуджин опознае охлунутската жена. Сестрата, която беше вървяла пеша, бе с изранени крака и много уморена. Темуджин разбра, че се казва Елуин и че е свикнала да се грижи за сестра си Махда, когато тя беше болна. Нахраниха се и Темуджин ги остави при понитата, но продължаваше да чува лаещото кашляне на Махда, което се разнасяше на равни интервали. Можеха да се предпазят от студа с покривалата за конете, но и двете не изглеждаха особено издръжливи. Темуджин си помисли, че ако Махда доживее да стигне до лагера, Хулун може би ще намери някакви билки за нея. Но надеждите му не бяха големи.

Бьорте не каза почти нищо, докато Темуджин опъваше одеяло на земята до пращящия огън. Беше свикнал да спи в дела си направо върху скрежа, но не му се струваше правилно да иска от нея същото. Не знаеше с какъв живот е свикнала, нито как се беше отнасял с нея Шолой, след като той си бе тръгнал. Не беше израснал сред сестри и се чувстваше неудобно с нея, макар че не разбираше защо.

Докато пътуваха, му се искаше да разговарят, но тя яздеше изправена и вдървена, олюляваше се в такт с движението на коня и не откъсваше поглед от хоризонта. Беше пропуснал момента за непринуден разговор и сега помежду им се бе появило напрежение.

Когато се върна от лова, Арслан изигра ролята на слуга с обичайната си експедитивност. Наряза хванатия мармот и опече парчетата, докато не станаха кафяви и превъзходни на вкус. После се отдръпна, невидим в сгъстяващия се здрач. Темуджин очакваше от него някакъв знак, че одобрява размяната на меча за съпруга, но по-възрастният мъж мълчеше мрачно.