Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– От време на време той омаловажаваше качествата й, като казваше, че пее за „проблемите“, но не е истински политически ангажирана като Боб Дилън – казва Хофман. – Тя е силна жена, а той искаше да й покаже, че контролира положението. Освен това винаги казваше, че иска да има истинско семейство, а знаеше, че с нея това е невъзможно.

И така, след около три години романтичната им връзка приключва и те остават просто приятели.

– Мислех, че съм влюбен в нея, а само съм я харесвал – споделя той по-късно. – Съдбата не ни бе отредила да бъдем заедно. Аз исках деца, а тя вече не искаше.

В мемоарите си, които Бейз издава през 1989 г., тя пише за раздялата със съпруга си и защо никога повече не се е омъжила. „Аз съм си себедостатъчна, бях такава през цялото време, с известни периоди на прекъсване, които приличаха повече на пикник.“

В края на книгата тя добавя няколко хубави думи на благодарност: „На Стив Джобс, който ме принуди да използвам текстообработваща програма, като ми инсталира такава на компютъра в кухнята.“

Срещата с Джоан и Мона

Когато Джобс е на 31, година сред като е изхвърлен от „Епъл“, майка му Клара, заклета пушачка, се разболява от рак на белите дробове. Той прекарва известно време край смъртното й легло, говори й така, както никога не й е говорил дотогава, и й задава въпроси, които се е въздържал да повдигне до този момент.

– Когато се омъжи за татко, ти девствена ли беше? – пита той.

Макар да й е трудно да говори, тя събира сили и му се усмихва. Разказва му, че преди е била омъжена за човек, който загива през войната. Освен това му разкрива подробности за това, как двамата с Пол Джобс са го осиновили.

Скоро след това Джобс успява да открие жената, която го е дала за осиновяване. Още в началото на 80-те години, без да вдига много шум, започва да издирва биологичните си родители. Тогава наема детектив, но той не успява да открие нищо. После Джобс забелязва в акта си за раждане името на лекар от Сан Франциско.

– Открих номера му в телефонния указател и му се обадих – спомня си Джобс.

Лекарят не може да му помогне. Твърди, че цялата му документация е изгоряла по време на пожар. Това обаче не е истина. Всъщност веднага след като Джобс се обажда, лекарят написва едно писмо, запечатва го и написва върху плика: „Да се предаде на Стив Джобс след смъртта ми.“ Скоро той умира и вдовицата му изпраща писмото на Джобс. В него лекарят обяснява, че майката на Джобс е била неомъжена студентка от Уисконсин на име Джоан Шибле.

Минават още няколко седмици, междувременно Джобс наема друг детектив, който в крайна сметка я открива. След като го е дала за осиновяване, Джоан се омъжва за биологичния му баща Абдулфатах (Джон) Джандали и двамата имат още едно дете – Мона. Пет години по-късно Джандали ги напуска и Джоан се жени за колоритния треньор по зимни кънки Джордж Симпсън. Този брак също не продължава дълго и през 1970 г. тя започва да се мести от град на град заедно с Мона (и двете носят фамилията Симпсън), докато най-накрая се установяват в Лос Анджелис.

На Джобс никак не му се иска Пол и Клара, които той винаги е приемал за свои родители, да разберат, че се опитва да издири биологичната си майка. Притеснява се, че те могат да се почувстват засегнати – необичайна за него тактичност, която показва колко дълбоко ги обича. Затова преди смъртта на майка си, която умира в началото на 1986 г., той не прави никакъв опит да се свърже с Джоан Симпсън.

– Не исках да си помислят, че не ги приемам за истински родители – спомня си той, – защото за мен те бяха стопроцентови мама и татко. Обичах ги толкова много, че не исках да узнаят за издирването, което провеждах. Дори бях накарал журналистите да си мълчат в случай, че открият нещо.

Когато Клара умира, той споделя с Пол Джобс, който няма нищо против Стив да се свърже с биологичната си майка.

И така, един ден Джобс се обажда на Джоан Симпсън, казва й кой е и си уговарят среща в Лос Анджелис. По-късно твърди, че водещият мотив е бил любопитството.

– Вярвам, че характерът на човек зависи повече от обкръжаващата го среда, отколкото от наследствеността, но въпреки това човек не може да не се пита какви са биологичните му корени – казва той.

Освен това иска да успокои Джоан, че навремето е постъпила правилно.

– Исках да се срещна с биологичната си майка преди всичко, за да се уверя, че е добре, и за да й благодаря, че не е направила аборт. Тогава тя е била на 23 и е преминала през много трудности, за да ме роди.

Джоан реагира много емоционално, когато той пристига в къщата й в Лос Анджелис. Тя знае, че той е богат и известен, но не знае точно защо. Веднага започва да излива чувствата си пред него. Казва му, че е била притисната да подпише документите, с които го дава за осиновяване, и то едва след като се е уверила, че е щастлив в къщата на новите си родители. Той винаги й е липсвал и тя е страдала при мисълта за стореното. Джоан не спира да се извинява, въпреки че Джобс през цялото време я уверява, че я разбира и че в крайна сметка всичко се е наредило добре.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное