Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

След като се успокоява, Джоан казва на Джобс, че има сестра, която живее в Манхатън с амбицията да стане писателка. Тя така и не е споделила с Мона, че има брат, и в онзи ден й съобщава истината, или поне част от нея, по телефона.

– Имаш брат, който е чудесен и известен. Ще го доведа в Ню Йорк, за да се запознаете – казва тя.

В това време Мона се мъчи да завърши романа си „Навсякъде другаде, само не тук“, в който разказва за майка си и за техните пътешествия от Уисконсин до Лос Анджелис. Тези, които са го чели, няма да се учудят, че Джоан съобщава новината на Мона със заобикалки. Тя отказва да съобщи на дъщеря си как се казва брат й и споделя само, че преди е бил беден, но е забогатял, изглежда добре, известен е, има дълга черна коса и живее в Калифорния. По това време Мона работи в литературното списание на Джордж Плимптън „Париж Ревю“, чиято редакция се помещава на приземния етаж на извънградската му къща, близо до Ийст Ривър. Мона и колегите й се мъчат да отгатнат кой е известният брат. Джон Траволта? Това е един от предпочитаните им отговори. Споменават имената и на други актьори. По някое време един от колегите й подхвърля:

– Да не е някой от онези момчета, които основаха компютърната компания „Епъл“?

Но никой не може да си спомни имената им.

Срещата се осъществява в лобито на хотел „Сейнт Реджис“.

– Той се държеше съвсем естествено и много мило – спомня си Мона

Седят и си говорят няколко минути, след което той взима сестра си и двамата отиват на дълга разходка. Джобс е много развълнуван, че има сестра, която толкова прилича на него. И двамата са творчески личности, имат остро око за заобикалящата ги действителност, чувствителни са, но едновременно с това и волеви. Когато отиват заедно на вечеря, забелязват едни и същи архитектурни детайли и по-късно оживено ги коментират.

– Сестра ми е писателка! – казва развълнувано той на колегите си от „Епъл“.

Когато в края на 1986 г. Плимптън организира събиране в чест на излизането на „Навсякъде другаде, само не тук“, Джобс пристига в Ню Йорк, за да придружи сестра си на партито. Двамата стават все по-близки, макар че, имайки предвид кои са и как са се срещнали, отношенията им са доста сложни.

– В началото Мона не ме прие с радост в живота си, особено след като забеляза силната привързаност на майка ни към мен – спомня си той. – След като се опознахме, станахме добри приятели и сега тя е част от семейството ми. Не знам какво бих правил без нея. Не бих могъл да си пожелая по-добра сестра. Никога не съм бил така близък с осиновената ми сестра Пати.

Мона също се привързва силно към него и понякога се държи закрилнически. Въпреки това по-късно тя написва романа „Обикновен човек“, в който безпощадно описва странностите на характера му.

Един от малкото въпроси, по които спорят, е гардеробът й. Тя се облича като начинаеща писателка, а той й се кара, че дрехите й не са „достатъчно привлекателни“. В определен момент коментарите му така я ядосват, че тя му написва писмо: „Аз съм млад писател, това си е моят живот; така или иначе нямам намерение да ставам модел.“ Той не отговаря на писмото, но скоро след това пристига една кутия от магазина на Исей Мияки, японски моделиер и любимец на Джобс заради изчистения си стил, повлиян от развитието на техниката.

– Беше отишъл да ми купи дрехи – разказва тя по-късно – и беше избрал чудесни неща, които ми бяха точно по мярка, в цветове, които много ми отиваха.

Джобс особено харесва един костюм с панталон и й изпраща три еднакви броя.

– Още си спомням костюмите, които избрах за Мона – разказва той. – Панталонът и сакото бяха от лен, сиво-зелени на цвят, който страхотно подхождаше на червеникавата й коса.

Изгубеният баща

Междувременно Мона Симпсън се опитва да открие баща си, който ги е напуснал, когато тя е била на пет години. Кен Аулета и Ник Пиледжи, изявени писатели от Манхатън, я запознават с един пенсиониран нюйоркски полицай, който притежава детективска агенция.

– Дадох му малкото пари, които имах – спомня си Мона, но издирването е безуспешно.

След това тя се среща с частен детектив в Калифорния, който чрез Отдела за моторни превозни средства успява да издири адреса на Абдулфатах Джандали в Сакраменто. Мона съобщава за това на брат си и заминава да се срещне с мъжа, който очевидно е техен баща.

Джобс изобщо не проявява интерес към него.

– Той не се е отнесъл добре с мен – обяснява решението си по-късно. – Нямам нищо против него, радвам се, че съм жив. Но това, което най-много ме притеснява, е, че не се е отнесъл добре с Мона. Изоставил я е.

Самият Джобс е изоставил незаконната си дъщеря Лиса и в този момент се опитва да възстанови отношенията си с нея, но това не променя чувствата, които изпитва към Джандали. Мона отива в Сакраменто сама.

– Атмосферата беше много напрегната – спомня си тя.