Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Но връзката им невинаги е лесна. В отношението си към Лиса Джобс е също толкова непостоянен, колкото и към останалите хора. Поведението му се люшка между крайностите на прегръдката и пълното пренебрежение. Понякога се държи закачливо с нея, друг път – съвсем студено, но в повечето случаи просто отсъства.

– През цялото време тя не бе сигурна какви точно са взаимоотношенията им – разказва Херцфелд. – На един неин рожден ден очаквахме да дойде и Стив, а той много закъсня. Тя беше притеснена и дълбоко разочарована. Когато обаче най-после пристигна, цялата засия.

Настроенията на Лиса също започват често да се менят. През годините взаимоотношенията им търпят непрекъснати възходи и спадове, като всеки следващ период на раздяла трае по-дълго, тъй като и двамата са извънредно упорити. Тогава не си говорят с месеци. Никой от двамата не иска пръв да протегне ръка, да се извини или да поправи нещата, дори в периодите, когато той има сериозни здравословни проблеми. Веднъж през есента на 2010 г. го гледах как замислено прехвърля стари снимки, събрани в една кутия. Показа ми една от посещението си при Лиса като млад.

– Може би не ходех да я видя достатъчно често – каза той.

Тъй като двамата не си бяха говорили цяла година, аз го попитах дали не би й подал ръка, дали няма да й напише имейл или да й се обади по телефона. Той ме погледна безизразно за момент, а след това продължи да рови из старите фотографии.

Романтикът

В отношенията си с жените понякога Джобс е много романтичен. Влюбва се драматично, споделя с приятелите си възходите и паденията на връзките си, страда пред очите на всички, когато е далече от момичето, с което излиза. През лятото на 1983 г. той отива на официална вечеря в Силициевата долина с Джоан Бейз и сяда до една студентка в Пенсилванския университет. Тя се казва Дженифър Игън и не е много сигурна кой е той. По това време двамата с Джоан вече са осъзнали, че връзката им няма да продължи дълго. Джобс е очарован от Дженифър, която през лятната си ваканция работи за един седмичен вестник в Сан Франциско. Той я издирва, обажда й се по телефона и я води в кафе „Жаклин“, където се сервират вегетариански суфлета.

Двамата се срещат в продължение на около година и Джобс често лети, за да бъде с нея. На едно бизнес събиране в Бостън той заявява пред доста голяма аудитория, че бърза да хване самолета за Филаделфия, за да се срещне с приятелката си, в която е безумно влюбен. Хората са очаровани. Когато той е в Ню Йорк, тя взима влака и отива при него; двамата отсядат в хотел „Карлайл“, хранят се в кафе „Люксембург“, посещават многократно апартамента му в Сан Ремо, който той възнамерява да обзаведе наново, ходят на кино и поне веднъж – на опера.

Двамата с Игън разговарят с часове по телефона през нощта. Един от въпросите, по които спорят разгорещено, е вярата му, повлияна от будизма, че не трябва да се привързваш към материални предмети. Потребителските ни желания са нездравословни, казва й той, и за да достигнеш просветление, трябва да живееш, без да се привързваш към нищо. Дори й изпраща запис на Кобун Чино, неговия дзен учител, с лекция за проблемите, дължащи се на желанието ни да притежаваме вещи. Дженифър не е съгласна с него. Нима самият той не отхвърля тази философия, пита тя, като създава компютри и други продукти, които хората копнеят да притежават?

– Той се дразнеше от това противопоставяне и водехме разгорещени спорове – спомня си Дженифър.

В крайна сметка гордостта от продуктите, които създава, надделява над убеждението му, че хората трябва да се въздържат от желанието да притежават предмети. Когато през януари 1984 г. „Макинтош“ излиза на пазара, Дженифър е при майка си в Сан Франциско за зимната ваканция. Гостите за вечеря остават силно изненадани, когато Стив Джобс, който изведнъж е станал много известен, се появява неочаквано на вратата с един нов-новеничък компютър „Макинтош“. После той отива в спалнята на Дженифър, за да го свърже.

Джобс споделя с нея, както е споделял и с други свои приятели, че интуицията му подсказва, че няма да живее дълго. „Затова съм толкова деен и нетърпелив“ – признава той.

– Имаше чувството, че трябва да бърза да довърши всичко, с което се захване – казва по-късно Дженифър.

Връзката им започва да охладнява през есента на 1984 г., когато Дженифър дава ясно да се разбере, че е още твърде млада, за да мисли за семейство.

Скоро след това, в началото на 1985 г., точно когато разправията със Скъли в „Епъл“ набира скорост, Джобс се отбива в офиса на свой приятел, който работи за фондация „Епъл“ и помага при набирането на компютри за благотворителни организации. В офиса седи стройна светлоруса жена, която съчетава естествената чистота на хипарка и уравновесеното излъчване на компютърен консултант. Името й е Тина Редси.

– Тя беше най-красивата жена, която някога съм виждал – спомня си Джобс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное