Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

На следващия ден той й се обажда и я кани на вечеря. Тя отказва и му обяснява, че има приятел, с когото живеят заедно. Няколко дни по-късно Джобс я води на разходка в близкия парк и отново я кани на среща. Този път Тина казва на приятеля си, че иска да излезе с Джобс. Тя е изключително честна и пряма. След вечерята започва да плаче, защото знае, че с досегашния й подреден живот е свършено. Така и става. След няколко месеца тя се мести да живее в необзаведената огромна къща в Удсайд.

– Тина беше първата жена, в която се влюбих истински – казва по-късно Джобс. – Между нас имаше много дълбока връзка. Не знам дали някой някога ме е разбирал по-добре от нея.

Тина произлиза от разбито семейство и Джобс й говори за болката си от това, че е бил даден за осиновяване.

– И двамата бяхме наранени през детството си – разказва Тина. – Говореше ми, че и двамата сме аутсайдери, затова така добре се разбираме.

Те са страстни натури, склонни да изявяват публично чувствата си. И до днес служителите на NeXT помнят размяната им на нежности във фоайето на компанията. Както и скандалите им, които се развихрят в кина и насред празненства в къщата в Удсайд… Въпреки това той непрекъснато възхвалява нейната чистота и естественост. Ето какво споделя здраво стъпилата на земята Джоана Хофман, когато разговаряхме за увлечението на Джобс по Тина:

– Стив беше склонен да възприема уязвимостта и невротичността като духовни качества.

Когато през 1985 г. го изгонват от „Епъл“, Тина заминава с него за Европа, където той отива да лекува раните си. Една вечер, докато стоят на един от мостовете на Сена, им идва романтичната идея да останат във Франция и дори да се установят там завинаги. Тина е много въодушевена от възможността, но Джобс не се съгласява. Той е изтощен, но амбицията още не го е напуснала.

– Аз съм отражение на това, което правя – казва й той.

Тя си спомня за този момент в Париж и го споменава в един изпълнен с горчивина имейл, който му изпраща двайсет и пет години по-късно. Двамата отдавна са разделени, но са запазили духовната връзка помежду си.

През лятото на 1985 г. стояхме на един мост в Париж. Времето беше облачно и мрачно. Облегнахме се на гладките каменни перила и вперихме погледи в зелените води, които се влачеха под нас. Твоят свят се бе разцепил на две и бе останал така в очакване да го пренаредиш около това, което избереш. Аз исках да избягам от всичко, което се бе случило досега. Опитах се да те убедя да започнеш нов живот с мен в Париж, да се опитаме да се отърсим от предишната си същност и да оставим нещо ново да нахлуе в нас. Исках да се измъкнем от черната пропаст на твоя разбит свят и да излезем на чисто, нови и непознати за останалите; да заживеем обикновен живот, в който аз ще ти готвя обикновени ястия, в който ще бъдем заедно всеки ден, като деца, които играят някаква мила игра без друга цел освен самата игра. Ще ми се да вярвам, че си обмислил тази възможност, преди да се разсмееш и да отвърнеш: „Какво бих могъл да правя? Направих така, че да не искат да ме наемат на работа.“ Ще ми се да мисля, че в този момент на колебание, преди бъдещето отново да ни призове, ние изживяхме нашия обикновен живот заедно чак до спокойни старини, заобиколени от внуци във фермата в Южна Франция, където дните ни минават спокойно, топли и завършени като самуни пресен хляб, а нашият малък свят е изпълнен с аромата на търпение и близост.