Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Лорийн Пауъл е родена през 1963 г. в Ню Джърси и още от малка се научава да се справя сама с живота. Баща й е пилот към морската пехота, който загива геройски в самолетна катастрофа над Санта Ана, Калифорния. Самолетът му се поврежда, докато се опитва да се приземи, и вместо да катапултира и да спаси живота си, той остава в самолета, за да не се разбие в един жилищен квартал. Вторият брак на майка й се оказва крайно несполучлив, но тя не се развежда, защото няма средства да издържа голямото си семейство. В продължение на десет години Лорийн и тримата й братя живеят в напрегната домашна обстановка, спазват прилично поведение и се борят с проблемите.

– Научих един важен урок – разбрах, че искам да бъда самостоятелна, независима – казва тя. – Много се гордея с това. За мен парите са средство, което може да ме направи самостоятелна, а не част от моята същност.

След дипломирането си от Пенсилванския университет тя започва работа в „Голдман Сакс“, където борави с огромни суми пари, които инвестира за сметка на фирмата. Шефът й Джон Корзин се опитва да я задържи в „Голдман“, но тя решава, че тази работа не й дава възможност за развитие.

– Можеш да се издигнеш – казва тя, – но всъщност не правиш нищо друго, освен да допринасяш за натрупването на капитали.

Ето защо след три години работа там тя напуска фирмата и отива да живее във Флоренция, където остава осем месеца, а после постъпва в Икономическия факултет на Станфорд.

След вечерята им в четвъртък тя кани Джобс на гости в апартамента й в събота. Кат Смит идва от Бъркли и се представя за нейна съквартирантка, за да може и тя да се запознае с него. Връзката им е много страстна.

– Целуваха се и се натискаха – казва Смит. – Той беше запленен от нея. Звънеше ми по телефона и ме питаше: „Какво мислиш, тя харесва ли ме?“ Ето как се озовах в положение да ми звъни човек, когото всички смятаха за икона.

В нощта на новата 1990 г. тримата отиват в „При Панис“, известния ресторант на Алис Уотърс в Бъркли. С тях е и Лиса, която тогава е на единайсет години. По време на вечерята двамата се скарват, всеки си тръгва сам и Лорийн прекарва нощта в апартамента на Кат Смит. В девет часа на следващата сутрин някой чука на вратата, Кат отваря и вижда срещу себе си Джобс, който стои на дъжда с букет диви цветя, които сам е набрал.

– Мога ли да вляза да видя Лорийн? – пита той.

Когато той влиза в спалнята, тя все още спи. Минават няколко часа, в които Кат седи в хола и не може да влезе в спалнята, за да си вземе дрехите. Най-накрая облича палтото си върху нощницата и отива до близкото кафене, за да вземе нещо за хапване. Джобс излиза от спалнята едва следобед.

– Кат, би ли дошла за минута? – пита той.

И тримата се събират в спалнята.

– Както добре знаеш, бащата на Лорийн е починал, а майка й не е тук и тъй като ти си най-добрата й приятелка, ще ти задам един въпрос – казва той. – Бих искал да се оженя за Лорийн. Ще ни дадеш ли благословията си?

Кат се покатерва на леглото и се замисля.

– Ти съгласна ли си? – пита тя Лорийн.

Лорийн кимва и Кат се обръща към Джобс:

– Ами ето ти отговора.

Това обаче не е окончателен отговор. Джобс има навика да се фокусира изцяло върху нещо за известно време, а после изведнъж да се насочва към друго. На работа той се фокусира върху това, което го интересува, когато го интересува, и остава безучастен към всичко останало, независимо от старанието на другите да привлекат вниманието му. В личния си живот постъпва по съвсем същия начин. Понякога двамата с Лорийн се отдават публично на любовни ласки, толкова бурни, че карат хората около тях (включително Кат Смит и майката на Лорийн) да се чувстват неудобно. В къщата в Удсайд той има навика да я буди, като „надува“ песента „Тя ме подлудява“ на Fine Young Cannibals. Друг път не й обръща абсолютно никакво внимание.

– Понякога Стив се съсредоточаваше изцяло върху нея и я превръщаше в център на вселената си, а друг път не й обръщаше никакво внимание, държеше се студено и се интересуваше само от работата си – разказва Кат Смит. – Той има способността да съсредоточава вниманието си като лазерен лъч – ако попадне върху теб, се чувстваш изключително щастлив. Когато обаче се концентрираше върху нещо друго, около теб настъпваше пълен мрак. Всичко това много объркваше Лорийн.

След като на първия ден от новата 1990 г. тя приема предложението му за брак, в следващите няколко месеца той не споменава абсолютно нищо по въпроса. Най-накрая, един ден, докато седят на бордюра на един пясъчник в Пало Алто, Лорийн го пита какво става.

По думите на Джобс на него му трябва време да се увери, че тя може да се справи с начина му на живот и го приема такъв, какъвто е. През септември на нея й омръзва да чака и се изнася от къщата. На следващия месец той й подарява годежен пръстен с диамант и тя отново се мести при него.