Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Връзката им, със своите възходи и падения, продължава цели пет години. Тина мрази да живее в оскъдно обзаведената къща в Удсайд. Джобс наема млада двойка хипари, които преди това са работили в известния калифорнийски ресторант „При Панис“, да поддържат къщата и да готвят вегетарианска храна. Тяхното присъствие я кара да се чувства като натрапница. От време на време тя се изнася оттам и отива да живее в апартамента си в Пало Алто, особено след някое сериозно скарване с Джобс. „Пренебрежението е форма на насилие“ – написва тя на стената на коридора, който води към спалнята им. Тина е силно привлечена от него, но не може да приеме безотговорността, която той демонстрира понякога. По-късно тя разказва колко е болезнено да си влюбен в такъв егоцентрик. „Да си истински влюбен в някого, който не може да отговори на дълбочината на чувствата ти, е истински ад, който не пожелавам на никого“ – споделя по-късно тя.

Двамата са различни в много отношения.

– В спектъра с полюси жестокостта и добротата двамата стоят в двата противоположни края – казва Херцфелд.

Добротата на Тина намира многобройни проявления – тя дава пари на просяците по улицата, готова е да помогне на хора с психически заболявания като баща й и се постарава да предразположи Лиса и дори Крисан. Повече от всички останали тя успява да убеди Джобс да прекарва повече време с Лиса. Но Тина няма амбициите и хъса на Джобс. Именно онази духовна чистота, която я извисява в очите му, пречи на Джобс да бъде на една вълна с нея през цялото време.

– Връзката им беше невероятно бурна – казва Херцфелд. – Характерите им бяха такива, че имаха многобройни поводи да се карат.

Освен това между тях съществуват основни философски различия по въпроса дали естетическият вкус е нещо дълбоко индивидуално, както смята Тина, или е универсално, както твърди Джобс. Тя го обвинява, че е твърде повлиян от движението баухаус.

– Стив вярваше, че е наш дълг да учим хората на естетика, да им покажем какво трябва да харесват – спомня си тя. – Аз не споделям това убеждение. Вярвам, че ако се вслушаме истински в себе си и в хората около нас, ще позволим на вроденото и истинското да се прояви.

Когато прекарват дълго време заедно, нещата не вървят, но когато се разделят, Джобс страда по нея. Най-накрая, през лятото на 1989 г. той й предлага да се омъжи за него. Тина обаче не може да го направи. Казва на приятели, че ако приеме, ще полудее. Тя е израснала в семейство, разтърсвано от скандали, и връзката й с Джобс много й напомня за миналото. Тина казва, че те са две противоположности, които се привличат, но комбинацията е взривоопасна.

– Нямаше да бъда добра съпруга на иконата „Стив Джобс“ – обяснява тя по-късно. – Щях да се проваля в много отношения. Не можех да приема бездушието му в нашите взаимоотношения. Не исках да го нараня, но и не можех да стоя и да гледам как наранява други хора. Беше болезнено и мъчително.

След раздялата им Тина съдейства за основаването на организацията „Оупън Майнд“, чиято цел е да помага на хора с психически проблеми. Тя случайно прочита в един бюлетин по психиатрия за нарцистичното разстройство на личността и решава, че Джобс идеално отговаря на всички критерии.

– Всичко съвпада и добре обяснява много от проблемите, с които трябваше да се борим, затова осъзнах, че да очаквам от него да бъде по-мил или по-малко егоцентричен, е все едно да очаквам сляп да прогледне – казва тя. – Това обяснява и някои от постъпките му спрямо Лиса по онова време. Мисля, че той не е способен на съчувствие, на съпричастност.

По-късно Тина се омъжва, ражда две деца и се развежда. През определени периоди Джобс открито страда за нея, дори след като е щастливо женен. Когато започва битката му с рака, тя се свързва с него, за да го подкрепя. Всеки път, щом си спомни за връзката им, Тина се разчувства.

– Въпреки разликата в ценностите, поради която не можахме да направим връзката си такава, каквато се надявахме, аз все още изпитвам същите любов и загриженост, както преди десетки години.

Подобно на нея, един следобед, докато седяхме в хола му, Джобс си спомни за нея и се разплака.

– Тя е един от най-чистите хора, които някога съм познавал. И в нея, и във връзката ни имаше нещо много духовно.

Той каза, че винаги е съжалявал, че нещата между тях не са се получили, и знае, че тя изпитва същото. Но не им е било писано да бъдат заедно. По този въпрос и двамата бяха на едно мнение.

ГЛАВА 21

Семеен човек

В дома на семейство Джобс


Лорийн Пауъл

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное