Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

„Пиксар“ успява да създаде някои много ценни софуерни продукти, насочени към средностатистическия потребител или поне към онези, които подобно на Джобс имат страст към дизайна. Джобс все още се надява, че възможността за създаване на реалистични триизмерни образи в домашни условия ще се превърне в мода. Например програмата Showplace на „Пиксар“ позволява да се променят нюансите в триизмерните обекти, така че да могат да бъдат показвани от различни ъгли с подходящите светлосенки. За Джобс това е изключително увлекателно, но пък повечето потребители могат спокойно да минат и без него. В този случай страстта му го подвежда – софтуерът има удивителни възможности, но му липсва простотата, която Джобс винаги е смятал за изключително важна. „Пиксар“ не може да се сравнява с „Адоби“, чийто софтуер не е така изтънчен, но е много по-лесен за използване и много по-евтин.

Дори когато хардуерът и софтуерът на „Пиксар“ вървят към провал, Джобс продължава да защитава групата, занимаваща се с анимация. За него тя се превръща в малък изолиран остров на вълшебството и артистичността, който му носи дълбоко емоционално удоволствие. Готов е винаги да я подкрепя и да заложи всичко на нея. През пролетта на 1988 г. парите намаляват дотолкова, че той свиква събрание, на което постановява драстични икономии. След съвещанието Ласетър и групата аниматори се притесняват да поискат от Джоб пари за създаването на още един късометражен филм. Най-накрая се осмеляват да повдигнат въпроса, а в това време Джобс седи мълчаливо и ги гледа скептично. За този проект ще трябва да се бръкне с 300 000 долара. След няколко минути Джобс ги пита дали са готови със сториборда. Катмъл го завежда при аниматорите и Ласетър започва шоуто си – показва му картинките, имитира гласовете и разкрива страстта си към своя продукт. Това накланя везните.

Историята отново е свързана с любовта в живота на Ласетър – класическите детски играчки. Тя е разказана от името на една играчка на име Тини, която представлява човек-оркестър. Тини среща едно бебе, което едновременно го очарова и тероризира. Той се скрива под дивана, където намира други изплашени играчки. Когато бебето пада, удря си главата и се разплаква, Тини излиза да го успокои и развесели.

Джобс казва, че ще осигури парите.

– Вярвах в това, което правеше Джон – споделя той по-късно. – Това беше изкуство. Той се вълнуваше, аз също. И винаги му казвах „да“.

Единственият му коментар след презентацията на Ласетър е:

– Джон, от теб искам само да направиш този филм велик.

През 1988 г. „Тенекиената играчка“ печели „Оскар“ за късометражен анимационен филм. Това е първият в историята компютърно създаден филм, който печели тази награда. За да го отпразнуват, Джобс води Ласетър и екипа му в „Грийнс“, вегетариански ресторант в Сан Франциско. Ласетър грабва оскара, който се намира в центъра на масата, вдига тост и се обръща към Джобс:

– Единственото, което поиска от нас, бе да направим велик филм.

Новият екип на „Дисни“, включващ Майкъл Айснър и изпълнителния директор на отдела за филми Джефри Каценбърг, правят всичко възможно, за да накарат Ласетър да се върне при тях. Те харесват „Тенекиената играчка“ и смятат, че може де се постигне още много в анимационните филми за играчки, които оживяват и проявяват човешки емоции. Но Ласетър е благодарен на Джобс за това, че му е повярвал, и чувства, че „Пиксар“ е единственото място, където може да създаде един нов свят в компютърната анимация.

– Мога да отида в „Дисни“ и да стана директор или да остана тук и да творя история – споделя той с Катмъл.

Тогава в „Дисни“ се замислят дали да не сключат договор за продукции с „Пиксар“.

– Късометражните филми на Ласетър са наистина впечатляващи както по отношение на историята, която разказват, така и по отношение на технологията – спомня си Каценбърг. – Толкова много ми се искаше да го привлека в „Дисни“, но той остана верен на Стив и на „Пиксар“. Така че, ако не можеш да победиш някого, по-добре да се присъединиш към него. Започнахме да търсим начини да работим с „Пиксар“ и те да направят за нас филм с играчки.

В този момент Джобс е налял в „Пиксар“ близо 50 милиона долара свои собствени средства, което е повече от половината от сумата, която получава при напускането на „Епъл“. В същото време NeXT продължава да работи на загуба. С присъщата си безчувственост през 1991 г. той събира всички служители на „Пиксар“ и ги кара да се откажат от опциите си върху акции като условие да вложи още от собствените си пари. Но едновременно с това той е романтик, влюбен във онова, което могат да създадат заедно изкуството и технологията. Убеждението му, че обикновените потребители ще се запалят по създаването на триизмерни образи се оказва погрешно, но следващото му инстинктивно убеждение попада в целта: комбинацията между голямото изкуство и дигитална технология наистина променя анимационните филми, което е най-голямата революция след 1937 г. когато „Уолт Дисни“ създава „Снежанка“.