Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Някои от нас, по-младите, искахме да внесем качеството на „Междузвездни войни“ в анимационните филми, но винаги ни възпираха – спомня си Ласетър. – Първо се разочаровах, а след това бях въвлечен във враждата между двама от шефовете и накрая директорът по анимацията ме уволни.

Така през 1984 г. Ед Катмъл и Алви Рей Смит го взимат да работи там, където качеството на „Междузвездни войни“ е гарантирано – в „Лукасфилм“. Не е много сигурно дали Джордж Лукас, който по това време има тревоги около разходите на компютърния си отдел, ще се съгласи да наеме аниматор на пълен работен ден, затова Ласетър започва да работи като „интерфейс дизайнер“.

В момента, в който Джобс се появява на сцената, става ясно, че и двамата изпитват същата страст към графичния дизайн.

– Аз бях единственият човек на изкуството в „Пиксар“ и това ме свързваше със Стив, който има усет към дизайна – казва Ласетър.

Той е общителен, весел и мил човек, който обича да носи цветни хавайски ризи, държи в офиса си множество евтини играчки и обожава чизбургерите. Джобс е раздразнителен, слаб като тръстика вегетарианец, който предпочита строгата семпла обстановка. Но двамата много си подхождат. Ласетър е човек на изкуството и Джобс се отнася към него с уважение. От своя страна Ласетър съвсем правилно гледа на Джобс като на патрон, който цени изкуството и знае как то може да си взаимодейства с технологията и търговията.

През 1986 г. Джобс и Катмъл решават, че най-добрият начин да представят новосъздадения хардуер и софтуер е кратък анимационен филм, който да бъде представен на SIGGRAPH, ежегодната конференция по компютърна графика. По това време Ласетър държи на бюрото си една настолна лампа „Луксо“ като модел за графично рендиране и той решава да превърне тази лампа в живо същество. Детето на негов приятел му подсказва да добави и малка лампичка (Луксо-джуниър), а друг аниматор го съветва клипчето да разказва някаква история, дори да е в няколко секунди. Ласетър взима думите му присърце. В крайна сметка филмът „Луксо-джуниър“ е дълъг малко повече от две минути. Той разказва историята на един родител-лампа и неговото дете-лампичка, които си подават топката напред-назад, докато за най-голямо учудване на детето топката гръмва.

Джобс толкова се въодушевява от филмчето, че оставя неотложната си работа в NeXT и лети заедно с Ласетър до Далас, където през август се провежда поредното изложение SIGGRAPH. Присъстват десет хиляди души и Джобс е много впечатлен. Творчеството винаги го въодушевява, особено когато по някакъв начин е свързано с технологиите.

Пред залата за прожекция се вие дълга опашка, но Джобс, който няма търпение да чака, бързо убеждава останалите да ги пуснат първи. „Луксо-джуниър“ е аплодиран най-дълго и е обявен за най-добър филм.

– Уау! – възкликва Джобс накрая. – Сега наистина разбирам за какво става въпрос.

И по-късно обяснява:

– Нашият филм беше единственият, в който имаше изкуство, а не само добра техника. „Пиксар“ може да направи тази комбинация също като „Макинтош“ някога.

„Луксо-джуниър“ е номиниран за „Оскар“ и Джобс отива в Лос Анджелис, за да присъства на церемонията. Филмът не печели наградата, но Джобс твърдо решава всяка година да прави по един късометражен анимационен филм, въпреки че няма финансова изгода от това. Когато в „Пиксар“ настъпват трудни времена, той безмилостно орязва бюджета на компанията. После Ласетър го моли да му даде спестените пари, за да направи следващия филм, и Джобс винаги се съгласява.

„Тенекиената играчка”

Джобс обаче не е в добри взаимоотношения с всички в „Пиксар“. Най-сериозният му сблъсък е със съоснователя на фирмата Алви Рей Смит. Той израства в селско семейство в Северен Тексас и е баптист по религия. Алви е човек със свободен дух, хипар, който по-късно започва да се занимава с компютърно инженерство. Той е огромен мъж, смее се гръмко, а егото му е голямо почти колкото ръста му.

– Алви е винаги лъчезарен, усмихнат, приятелски настроен, а по време на конференции винаги събира група фенове – казва Пам Керуин. – Никак не е чудно, че Стив се дразни от него. И двамата са хора с визия, много енергия и огромно его. За разлика от Ед Алви не е готов да подминава някои неща в името на мира и спокойствието.

Според Смит Джобс е човек с голямо самочувствие и харизма и поради това често злоупотребява с властта, която има.

– Той е като евангелистките проповедници, които се появяват по телевизията – казва Смит. – Иска да контролира хората, но аз не мога да му бъда роб и това е причината за сблъсъка между нас. Ед е много по-склонен да се плъзга по течението.

За да затвърди господството си, по време на някои съвещания Джобс казва възмутителни или неверни неща. В такива случаи Смит много обича да го поправя, след което избухва в смях и започва да му се подиграва. Разбира се, това не събужда топли чувства у Джобс.