Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Джобс предлага да даде „ексклузивни“ интервюта на избрани вестници и списания, които от своя страна му обещават да го сложат на кориците си – маневра, която се превръща в негова обичайна стратегия. Този път той дава едно „ексклузивно“ интервю в повече, макар че то не му нанася особена вреда. Съгласява се на „ексклузивна“ среща с Кейти Хафнер от „Бизнесуийк“, а после прави същата уговорка с „Нюзуийк“ и „Форчън“. Джобс пропуска факта, че един от главните редактори на „Форчън“, Сюзън Фрейкър, е омъжена за редактора от „Нюзуийк“ Мейнард Паркър. На срещата с „Форчън“, когато екипът на списанието оживено обсъжда „ексклузивната“ им среща, Фрейкър споменава, че „Нюзуийк“ също има „ексклузивна“ среща. На всичкото отгоре техният брой ще излезе няколко дни преди този на „Форчън“. И така онази седмица Джобс се появява само на две корици. „Нюзуийк“ излиза със заглавие „мистър Чипс“ и снимка на Джобс, облегнат върху красивия компютър NeXT, за който списанието твърди, че е „най-изумителната машина, създавана от години“. „Бизнесуийк“ публикува снимка, на която той прилича на ангел, облечен е в черен костюм и е допрял върховете на пръстите си като проповедник или професор. Но Хафнер не пропуска да спомене за манипулациите около „ексклузивната“ й среща. „От NeXT внимателно разпределят интервютата между членовете на екипа и доставчиците, като през цялото време ги наблюдават и цензурират“ – пише тя. – „Тази стратегия действа, но си има цена. Подобни агресивни и егоистични ходове разкриват именно онези черти от характера на Стив Джобс, които му нанесоха толкова вреди в „Епъл“. Неговата най-отличителна черта е нуждата му да контролира събитията.“

След като еуфорията отминава, коментарите относно компютъра NeXT заглъхват, тъй като машината още не е на пазара. Бил Джой, брилянтен научен ръководител на екип на конкурентната „Сън Майкросистемс“, саркастично нарича машината „първия юпи компютър“. Както може да се очаква, Бил Гейтс изразява пренебрежението си публично.

– Честно казано, разочарован съм – заявява той пред „Уолстрийт Джърнал“. – Когато през 1981 г. Стив ни показа „Макинтош“, бяхме истински въодушевени, тъй като сравнен с всеки друг компютър, той беше нещо невиждано до тази момент. Глобално погледнато, повечето характеристики на новия не са нищо особено.

Той потвърждава, че „Майкрософт“ няма намерение да прави софтуер за NeXT. Точно след спектакъла на Джобс Гейтс пуска пародиен имейл до служителите си, който започва с думите: „Реалността е временно отменена.“ Връщайки се назад във времето, Гейтс с усмихва отбелязва, че „това вероятно е най-добрият имейл, който съм писал“.

Когато в средата на 1989 г. NeXT най-после излиза на пазара, фабриката е готова да бълва по десет хиляди машини на месец. Само дето за този период се продават едва четиристотин. Повечето красиви, хубаво боядисани роботи стоят без работа, а NeXT продължава да губи пари.

ГЛАВА 19

„Пиксар”

Технологията среща изкуството


През лятото на 1985 г. Джобс започва да губи почва под краката си в „Епъл“. Един ден той излиза на разходка с Арън Кей, който е работил в „Ксерокс ПАРК“, а в момента заема висок пост в „Епъл“. Кей знае, че Джобс се интересува от допирните точки на творческата дейност и технологията, затова му предлага да се срещнат с негов приятел, Ед Катмъл, който е шеф на компютърния отдел във филмовото студио на Джордж Лукас. Двамата наемат лимузина и отиват в Марин Каунти, където се намира ранчото на Лукас – „Скайуокър“. Наблизо се помещава компютърният отдел, ръководен от Катмъл.

– Бях направо поразен – спомня си Джобс. – Когато се върнах, веднага се опитах да убедя Скъли да го закупи за „Епъл“. Но хората, които управляваха компанията, не проявиха интерес. В момента всичките им усилия бяха съсредоточени върху това, как да ме изгонят.

Компютърният отдел на „Лукасфилм“ произвежда хардуер и софтуер за създаване на дигитални образи. Там работят и група компютърни аниматори, които правят късометражни филми. Техен ръководител е човек, влюбен в анимационните филми, на име Джон Ласетър. По това време Лукас, който вече е завършил първата трилогия на „Междузвездни войни“, е затънал в ужасно неприятен развод и му се налага да продаде този отдел. Той казва на Катмъл да му намери купувач колкото е възможно по-скоро. След като през есента на 1985 г. няколко потенциални купувачи се оттеглят от сделката, Катмъл и колегата му Алви Рей Смит решават да търсят инвеститори, за да могат те самите да закупят отдела. Обаждат се на Джобс, уреждат си среща с него и отиват в къщата му в Удсайд. След като добре наругава Скъли и го нарича коварен идиот, Джобс веднага предлага да закупи компютърния отдел на „Лукасфилм“. Катмъл и Смит не се съгласяват – те търсят инвеститор, а не нов собственик. Скоро обаче успяват да стигнат до споразумение – Джобс ще изкупи по-големия дял от отдела и ще изпълнява ролята на председател, но ще остави Катмъл и Смит да го управляват.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное