Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Исках да го купя, защото наистина харесвам компютърната графика – спомня си Джобс. – Беше ми ясно, че са много напреднали в съвместяването на изкуство и технология, което винаги е било от интерес за мен.

Той предлага да плати на Лукас 5 милиона долара и обещава да инвестира още 5 милиона, за да превърне отдела в самостоятелна компания. Това е много по-малко, отколкото Лукас очаква, но Джобс е улучил подходящия момент да го притисне. Двамата започват преговори.

Главният финансов мениджър смята Джобс за арогантен и чепат, затова преди срещата по сделката той казва на Катмъл:

– Трябва ясно да му покажем кой командва парада.

Планът е всички, включително и Джобс, да се съберат в една стая, а главният мениджър да влезе няколко минути по-късно, като по този начин покаже, че именно той ще ръководи срещата.

– Но нещата се развиха много странно – спомня си Катмъл. – Стив обяви началото на срещата в точния час, преди главният мениджър да е пристигнал, така че, когато той влезе в стаята, Стив вече ръководеше събранието.

Джобс се среща с Джордж Лукас един-единствен път и Лукас го предупреждава, че служителите на отдела се интересуват най-вече от създаването на анимационни филми, а не на компютри.

– Тези хора са луди по анимацията – казва му Лукас.

По-късно той си спомня:

– Предупредих го съвсем сериозно, че плановете на Ед и Джон са свързани с анимацията. Мисля, че той купи компанията, защото дълбоко в сърцето си също е искал да се занимава с това.

Окончателното споразумение е постигнато през януари 1986 г. Срещу 10-те си милиона Джобс получава 70 % от компанията, а останалите акции са разпределени между Ед Катмъл, Алви Рей Смит и всички останали 38 служители, основали отдела, включително момичето на рецепцията. Най-важният хардуер на отдела се нарича „Пиксар Имидж Къмпютър“ и новата компания взима неговото име.

Известно време Джобс оставя Катмъл и Смит да ръководят компанията, без да се меси в работата им. Приблизително веднъж в месеца членовете на борда се събират на съвещание, най-често в централния офис на NeXT, и Джобс съсредоточава вниманието си върху финансите и стратегията. Но поради особеностите на характера си и желанието да контролира всичко Джобс много скоро започва да играе по-съществена роля. Той не спира да бълва идеи – някои разумни, други доста откачени – относно това, какво трябва да е бъдещето на хардуера и софтуера на „Пиксар“. Редките му посещения в офисите са вдъхновение за служителите.

– Аз израснах като баптист и често провеждахме срещи за набиране на средства, на които присъстваха харизматични, но корумпирани проповедници – разказва Алви Рей Смит. – Най-важното в такива случаи е силата на езика и мрежата от думи, която оплита хората. А тези неща Стив ги умееше и ние бяхме наясно с това. Когато забележехме, че някой се поддава на изкривената му реалност, си подавахме сигнали като почесване на носа или подръпване на ухото, за да го върнем бързо към действителността.

Джобс винаги е ценил високо интеграцията на хардуер и софтуер, т.е. точно това, което „Пиксар“ прави със своя „Имидж Къмпютър“ и софтуер за рендиране. Компанията създава и творчески продукти като анимационни филми и графики. И трите елемента извличат огромна полза от комбинацията от артистичност и вманиаченост по компютърните технологии, така типична за Джобс.

– „Техническите спецове от Силициевата долина не изпитват особено уважение към творците от Холивуд, а хората от Холивуд си мислят, че онези от Силициевата долина ги наемаш без много церемонии и дори не се налага да се срещаш с тях – казва Джобс по-късно. – В „Пиксар“ уважавахме и двата типа специалисти.

В началото смятат, че доходите трябва да идват от производството на хардуер. „Пиксар Имидж Къмпютър“ се продава на цена от 125 000 долара. Първоначално купувачите са аниматори и графични дизайнери, но след това компютърът започва да се продава на такива специализирани пазари като медицинската индустрия (данните от компютърната томография могат да бъдат представени като триизмерни графики) и сферата на разузнаването (за предаване на информация от разузнавателни полети и сателити). За да има право да търгува с Националната агенция по сигурността, Джобс трябва да получи специално разрешение. Агентът на ФБР, който го е проучвал, сигурно много се е забавлявал. Един от директорите в „Пиксар“ си спомня, че в даден момент разследващият агент извикал Джобс да отговори на някои въпроси, свързани с употребата на наркотици. Джобс отговорил на всички съвсем невъзмутимо с изречения от рода на „Последният път, когато използвах този наркотик...“. На други въпроси отвръща, че не, това вещество не го е използвал никога.

Джобс кара специалистите на „Пиксар“ да създадат по-евтин вариант на компютъра, който да се продава за 30 000 долара. Той настоява дизайнер да бъде Хартмут Еслингер, въпреки че Катмъл и Смит не са съгласни заради високия му хонорар. Накрая компютърът изглежда като оригиналния „Пиксар Имидж Къмпютър“ – куб с малка вдлъбнатина в средата, но върху него ясно личи почеркът на Еслингер.