Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс иска да започне да продава компютрите на „Пиксар“ на масовия пазар, затова кара хората от компанията да открият в големите градове магазини с дизайн, одобрен лично от него. Той развива теорията, че креативните хора ще започнат да посещават магазините и ще намерят приложение на компютъра и в други области.

– Моето виждане е, че хората са креативни животни и ще открият нови умни начини да използват оръдията на труда, за които техният създател не се е сетил – казва той по-късно. – Мислех, че това ще се случи с компютъра „Пиксар“, така, както се случи с „Мак“.

Но този компютър така и не става популярен сред средностатистическите клиенти. Той е прекалено скъп и за него няма много програми.

Що се отнася до софтуера, „Пиксар“ има рендъринг програма, известна като Reyes, с която се правят триизмерни графики и образи. След като Джобс става председател на борда, компанията създава нов език и интерфейс, наречен RenderMan, за който се надява да се превърне в стандарт за рендиране на триизмерни графики – така, както PostScript на „Адоби“ е стандарт за лазерно принтиране.

Също както и при хардуера, Джобс решава, че не могат да се задоволят само с пазара на специализирани продукти, и новият софтуер трябва да стъпи и на масовия пазар. Той никога не се цели само в корпоративната или тясно специализираната ниша на високите технологии.

– Имаше амбициозни планове и си представяше как RenderMan достига до всеки клиент – спомня си Пам Керуин, маркетинг директор на „Пиксар“. – Непрекъснато му идваха идеи как обикновените хора могат да правят триизмерни графики и фотореалистични образи.

От компанията се опитват да го разубедят, като му обясняват, че програмата RenderMan не е така лесна за използване като Excel или Adobe Illustrator. В такива случаи Джобс отива до бялата дъска и им показва как да я опростят и да я направят по-разбираема.

– А ние кимахме съсредоточено, разпалвахме се и повтаряхме: „Да, точно така, ще стане чудесно!“ – продължава Керуин. – След това той си тръгваше, ние продължавахме да обмисляме проблема и в следващия момент си казвахме: „Какво, по дяволите, си въобразява той!“ Притежаваше такава харизма, че човек едва ли не трябваше да бъде препрограмиран след разговор с него.

Както се оказва, мечтата на средностатистическия клиент не е скъп софтуер, с който да може да създава реалистични образи, и RenderMan не успява да се наложи на пазара.

Има обаче една компания, която е готова да автоматизира рендирането на рисунките на аниматорите в цветни образи, готови за филм. Когато Рой Дисни извършва революция в борда на компанията, основана от чичо му Уолт, новият изпълнителен директор Майкъл Айснър го пита каква роля иска да играе. Дисни отговаря, че желае да възроди отдела за анимационни филми, който някога е носел такива успехи, а сега е в упадък. Една от първите му стъпки е да провери дали процесът може да бъде компютризиран и „Пиксар“ печели договора. Специално за тази цел компанията изработва пакет от хардуер и софтуер, известен като CAPS (Computer Animation Production System – компютърна система за произвеждане на анимационни филми). Тази технология се използва за първи път през 1988 г. за финалната сцена на филма „Малката русалка“, в която цар Тритон маха за сбогом на Ариел. Дисни купува десетки компютри „Пиксар“ и CAPS става неразделна част от продукциите му.

Анимация

В началото създаването на дигитална анимация в „Пиксар“ е по-скоро странична дейност, чиято главна цел е да демонстрира възможностите на хардуера и софтуера на компютъра. Тази дейност се ръководи от Джон Ласетър, чието детинско лице и поведение прикриват артистичния му перфекционизъм, който може да се сравни само с този на Джобс. Той е роден в Холивуд и от дете обича да гледа анимационни филми по телевизията в събота сутрин. Когато е в девети клас, пише доклад върху историята на „Дисни“ и още тогава решава с какво да се занимава до края на живота си.

Когато завършва гимназия, той се включва в часовете по анимация към Калифорнийския институт по изкуствата, основан от „Уолт Дисни“. През лятото и в свободното си време Ласетър проучва архивите на „Дисни“ и работи като екскурзовод в „Дисниленд“. Този опит го научава колко важен е ритъмът при разказването на една история. Той обаче е труден за пресъздаване кадър по кадър в един анимационен филм. Ласетър печели Студентската академична награда за късометражния си филм „Дамата и лампата“, който прави в гимназията. В него става ясно колко силно е повлиян от „Дисни“, но вече се забелязва и изключителният му талант в създаването на неодушевени предмети (например лампата), които проявяват черти на хора. След като завършва университета, той става онова, което винаги е мечтал – аниматор в „Дисни“.

Но нещата не се получават.