Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

След това обръща внимание на една характеристика на компютъра, която ще се окаже особено значима в бъдеще.

– Ние създадохме първата истинска дигитална книга – казва той, имайки предвид Оксфордското издание на Шекспир. – От времето на Гутенберг не е имало такъв скок в технологията на книгоразпространението.

От време на време той успява да се шегува със собствените си слабости и точно това прави при представянето на електронната книга.

– Много често ме характеризират с думата mercurial, „непостоянен“² – казва той, след което прави пауза.

2 На английски думата е свързана с планетата Меркурий – (бел. пр.)

Публиката се разсмива многозначително и най-вече тези, които седят на първите редове – служителите на NeXT и бивши членове на екипа, създал „Макинтош“.

След това той прави демонстрация на компютърния речник и прочита първото определение на думата mercurial:

– Отнасящ се до или роден под знака на планетата Меркурий. Мисля, че когато говорят за мен, имат предвид третото значение: „непостоянен, с неочаквани промени в настроението“.

Зрителите отново се разсмиват.

– Ако продължим да разглеждаме синонимния речник, ще видим, че антонимът на думата е saturnine. Какво ли означава това? Kликваме два пъти върху думата и ето какво казва речникът: „студен, спокоен; бавен, непроменлив; мрачен, навъсен“. – Джобс се усмихва леко и изчаква смеха на публиката да затихне. – Е, в крайна сметка да си „непостоянен“ май не е чак толкова лошо нещо – заключава той.

След аплодисментите той използва речника с цитати, за да направи алюзия с начина, по който изкривява реалността. Цитатът, който избира, е на Луис Карол от „Алиса в огледалния свят“. След като Алиса се оплаква, че колкото и да се старае, не може да повярва в невъзможните неща, Бялата царица й отвръща: „А на мен ми се случва да повярвам в цели шест невъзможни неща още преди закуска.“

Следва многозначителен смях, особено от предните редове.

Целта на всички закачки до този момент е да отвлекат вниманието от лошата новина. Когато идва моментът да обяви цената на новия компютър, Джобс отново прави това, което е правил много пъти при представянето на нов продукт. Той отново изброява характеристиките на компютъра, описва ги като „струващи стотици долари“ и така кара присъстващите да се запитат каква би трябвало да е цената. След това я съобщава, надявайки се тя да изглежда ниска:

– Един такъв компютър ще струва на университетите 6500 долара.

Тук-там се чуват аплодисменти от верните му поддръжници. Съветниците му от академичните среди обаче многократно са настоявали цената да е между 2000 и 3000 долара и те остават с впечатлението, че Джобс е съгласен с това. Сега някои от тях са буквално ужасени. Още повече, когато разбират, че принтерът към този компютър струва още 2000 долара, а тъй като оптичният диск е бавен, ще трябва да закупят външен харддиск за 2500 долара.

Има още една разочароваща новина, която той се опитва да омаловажи.

– В началото на следващата година ще пуснем серия 0.9, предназначена за фирмите, разработващи софтуер, и за най-запалените крайни потребители.

Тук следва нервен смях. Това означава, че компютърът и неговият софтуер (серия 1.0) ще стигнат до масовия потребител не по-рано от началото на 1989 г. Всъщност той дори не съобщава твърда дата. По време на първия семинар на NeXT в далечната 1985 г. въпреки забележката на Джоана Хофман той отказва да пусне компютъра на пазара в началото на 1987 г., защото му се струва твърде късно. Сега става ясно, че към срока трябва да се прибавят още цели две години.

Събитието завършва на доста по-оптимистична нотка – в буквалния смисъл на думата. Джобс кани на сцената един цигулар от Филхармонията на Сан Франциско, който изпълнява концерт за цигулка на Бах в дует с компютъра NeXT, който се намира на сцената. Публиката избухва в аплодисменти. Във вълнението са забравени както високата цена, така и отложеното пускане на компютъра в продажба. Когато в края на представянето един журналист го пита защо компютърът ще излезе толкова късно, Джобс отговаря:

– Никак не е късно. Той е с пет години напред във времето.