Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

На Джобс това му идва прекалено много, поне в този момент. Той прекратява дискусията за клонирането. Отношението му към IBM охладнява, на което му отвръщат със същото. Когато човекът, сключил договора от страна на IBM, се оттегля, Джобс отива в Армонк, за да се срещне с неговия заместник Джим Канавино. Двамата отпращат останалите и разговарят на четири очи. Джобс иска още пари, за да продължи алианса си с IBM и да им позволи да използват новата версия на NeXTSTEP. Канавино не му дава отговор и впоследствие престава да отговаря на телефонните му обаждания. Сделката пропада. NeXT получава известна сума пари като лицензионна такса, но губи шанса да промени света.

Представянето, октомври 1988 г.

Джобс е довел до съвършенство изкуството да превръща представянето на нов продукт в театрален спектакъл. Ето защо на премиерата на компютъра NеXT, която се състои на 12 октомври 1988 г. в Симфоничната зала в Сан Франциско, той се опитва да надмине самия себе си. Иска да затвори устата на всички, които се съмняват в него. В седмиците, предшестващи събитието, почти всеки ден ходи до Сан Франциско, във викторианската къща на графичния дизайнер Сюзън Кеър, създала оригиналните шрифтове и икони за „Макинтош“. Тя му помага да подготви отделните слайдове, а Джобс се заяжда за всичко, от встъпителните думи до нюанса на зеленото, което ще служи за фон на презентацията му.

– Това зелено ми харесва – заявява накрая гордо той, докато репетира пред някои от членовете на екипа си.

– Страхотно зелено, направо страхотно – мърморят всички в съгласие.

Нито една подробност не е подценена. Джобс лично преглежда списъка с поканените и дори менюто за обяда (минерална вода, кроасани, сирене крема и бобени кълнове). Избира компания, която да му помогне с видеопрожекцията, и й плаща 60 000 долара. Освен това наема постмодернистичния театрален режисьор Джордж Коутс, който да постави шоуто. Не е никак изненадващо, че Джобс и Коутс избират изключително семпла и сериозна сценография. Откриването на перфектния черен куб трябва да се извърши на черен фон и при абсолютно минималистични декори. Компютърът, покрит с черен воал, е поставен върху маса с черна покривка, върху която има само една обикновена ваза с цветя. Тъй като нито хардуерът, нито операционната система са готови, колегите на Джобс го подканват да направи симулация. Той обаче отказва. Решава да направи демонстрация на живо, макар да знае, че рискът е като да ходиш по въже, опънато на високо.

На събитието присъстват повече от три хиляди души, които часове преди началото се редят на опашка. И не остават разочаровани – поне от шоуто. Джобс прекарва на сцената цели три часа и отново доказва, по думите на Андрю Полак от „Ню Йорк Таймс“, че е „Андрю Лойд Уебър на продуктовото представяне, майстор на сценичното присъствие и на специалните ефекти“. Уес Смит от „Чикаго Трибюн“ казва, че „за продуктовата демонстрация представянето е това, което е Вторият ватикански събор за религиозните събирания“.

Аудиторията започва да аплодира Джобс още от първото му изречение:

– Чудесно е да си отново в играта.

В началото той разказва историята на създаването на персоналния компютър и обещава на публиката, че ще стане свидетел на събитие, което „се случва веднъж или най-много два пъти на десетилетие – създаването на нов модел, който ще промени лицето на компютърната индустрия“. Софтуерът и хардуерът на NeXT са създадени, казва той, след тригодишни консултации с университети из цялата страна.

– Осъзнахме, че университетските среди искат персонален мейнфрейм компютър.

Както обикновено, следват суперлативи. Продуктът е „невероятен“ – казва той, – „най-доброто, което можехме да си представим“. Той възхвалява дори красотата на частите, които не се виждат. Говори разпалено за квадратната печатна платка, която е поставена в кутията с форма на куб със страна един фут (30,48 см).

– Надявам се, че малко по-късно ще имате възможност да я разгледате. Това е най-красивата печатна платка, която съм виждал през живота си.

След това показва как компютърът може да пресъздава реч и пуска запис на „Имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг и на „Не питай“ на Кенеди. Изпраща имейл с прикачени аудиофайлове. След това се навежда над микрофона на компютъра и записва собствения си глас: „Здравейте, аз съм Стив и изпращам съобщение в един исторически ден.“ После моли присъстващите за аплодисменти, които да бъдат добавени към съобщението, и аудиторията изпълнява желанието му.

Според управленската философия на Джобс е изключително важно от време на време да хвърлиш зара и „да заложиш компанията“ на някаква нова идея или технология. При представянето на компютъра NeXT той дава пример, който илюстрира тази философия. Този пример обаче не е удачен, тъй като става дума за продукт, който се е оказал непечеливш – висококапацитетен (но бавен) оптичен диск, без флопи за бекъп.

– Преди две години взехме решение – казва той. – Видяхме една нова технология и решихме да рискуваме компанията си.