Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Веднъж, по време на събрание на борда, Джобс започва да се кара на Смит и на други високопоставени служители на „Пиксар“ за това, че печатните платки за новата версия на „Пиксар Имидж Къмпютър“ още не са готови. По същото време NeXT също закъснява с печатните си платки и Смит не пропуска да му го напомни:

– Чакай малко, платките на NeXT закъсняват дори повече от нашите, така че престани да ни викаш.

Джобс направо побеснява, или „изкрейзва“ по думите на Смит. Когато Смит се чувства атакуван или решава, че някой се заяжда с него, се „задейства“ южняшкият му акцент. Джобс пък започва саркастично да го имитира.

– Беше си чист терор и аз избухнах като никога досега – спомня си Смит. – Преди да разбера какво става, вече стояхме на около пет сантиметра един от друг и си крещяхме в лицето.

По време на съвещания Джобс не позволява на никой друг да се доближи до бялата дъска, на която пише. В този случай Смит, който е по-едър от него, го избутва и започва той да пише.

– Не ти позволявам! – изкрещява Джобс.

– Какво не ми позволяваш? – отвръща Смит. – Да пиша на дъската ти? Я, стига глупости!

Разярен, Джобс излиза от стаята и затръшва вратата.

В крайна сметка Смит си подава оставката и основава нова компания, която произвежда софтуер за дигитално рисуване и обработка на образи. Джобс не му позволява да използва един код, който е създал по време на работата си в „Пиксар“, и враждата им се задълбочава още повече.

– Накрая Алви получи онова, което искаше – казва Катмъл, – но в продължение на една година беше под голям стрес и разви възпаление на белия дроб.

В крайна сметка нещата се развиват благополучно за Смит, „Майкрософт“ купува новата му компания и той става единственият човек, основал една компания, която продава на Джобс, и друга, която продава на Гейтс.

Джобс, който е раздразнителен и в най-добрите си периоди, става особено свадлив, когато се оказва, че и трите основни проекта на „Пиксар“ (хардуер, софтуер и анимация) са губещи.

– Все се оказваше, че трябва да наливам още пари – спомня си той.

В началото се мръщи, но в крайна сметка подписва нов чек. След изгонването му от „Епъл“ и поражението с NeXT той не може да си позволи още един провал. За да намали загубите, нарежда нови съкращения на персонала, които провежда с типичната си пълна липса на съчувствие. Пам Керуин си спомня:

– Той нямаше нито финансовия, нито емоционалния потенциал да се отнесе подобаващо към съкратените.

Джобс настоява съкращенията да се извършат незабавно, без обезщетение за служителите. Керуин води Джобс на разходка из паркинга и го моли да даде на служителите поне двуседмично предизвестие.

– Добре – отвръща рязко той, – но предизвестието влиза със задна дата отпреди две седмици.

По това време Катмъл е в Москва и Керуин отчаяно му звъни по телефона. Когато се връща, той успява да издейства някакво мизерно обезщетение за съкратените и малко поуспокоява ситуацията.

В един момент членовете на анимационния екип на „Пиксар“ се опитват да убедят „Интел“ да правят някои от техните реклами и Джобс става нетърпелив. По време на едно събрание започва да се кара на един от маркетинг мениджърите на „Интел“, взима телефона и се обажда направо на генералния директор на компанията Анди Гроув. Гроув, който все още играе ролята на ментор, се опитва да му даде урок и се застъпва за мениджъра.

– Застанах на страната на служителя си – разказва той. – Стив не обича да се отнасят към него като към доставчик.

Гроув продължава да играе ролята на ментор, когато Джобс предлага „Пиксар“ да помогне за подобряване на капацитета на процесорите си и да рендира триизмерни графики. Когато инженерите на „Интел“ приемат предложението му, Джобс изпраща имейл, в който заявява, че първо трябва да платят на „Пиксар“. Главният инженер на „Интел“ отвръща:

– В миналото не сме поемали никакви финансови ангажименти в замяна на препоръки относно микропроцесорите ни; не възнамеряваме да го правим и в бъдеще.

Джобс препраща отговора на Гроув и добавя, че според него думите на инженера са „изключително арогантни, като се има предвид слабото представяне на „Интел“ по отношение на компютърните графики“. Гроув праща на Джобс смразяващ отговор, в който казва, че обмяната на идеи е „честа практика между приятели и приятелски настроени компании“; добавя, че в миналото той често е споделял идеите си с Джобс, и Джобс не трябва да действа толкова меркантилно. Стив омеква.

– Имам много недостатъци, но неблагодарността не е сред от тях – отговаря той. – Затова промених позицията си на 180 градуса и ти предлагам помощта си напълно безплатно. Благодаря ти, че ми помогна да погледна обективно на нещата.