Стъкларят от Мурано

— По-добре хвърли тази папка в огъня. Тук всичко започва от самото начало. — Пъхна тръбата в огъня и разрови въглените, докато не започнаха да искрят. — Днес ръководя всичко това, но единственото, с което се занимавам пряко, са продажбите и доставките на стоките. Някога обаче също работех със стъклото, преди дробовете ми да ме предадат. Покажи ми сега какво можеш!

Нора си съблече мантото и го метна зад купчина кофи. После пое внимателно тръбата, съзнавайки, че разполага с един-единствен шанс.

Помогни ми, Корадино!

Събра част от течността в пещта и започна много внимателно да надува стъклото. Завъртя го, затопли го повторно, оформи го и пак продължи да надува, задържайки дъха си, докато не се увери, че е получила хубаво балонче. Едва когато остана доволна, си позволи отново да си поеме дъх. Корадино я беше чул. Стъкленото балонче беше перфектно.

* * *

Нора отпиваше от силното черно еспресо, което Аделино й беше налял, докато той ровеше из хаоса на бюрото си в търсене на химикалка.

— Вземам те като чирак, само за месец, на изпитателен срок. Заплащането е нищожно и ще бъдеш просто помощник на майсторите. Няма да имаш право да довършваш нищо. Разбра ли ме?

Нора кимна, все още неспособна да повярва на очите си. Той й подаде някакъв документ, попълнен с разкрачения му почерк.

— Занеси това в Куестурата — полицейския участък в Кастело. Намира се на улица „Сан Лоренцо“. Трябва да получиш удостоверение за местожителство (пермесо ди соджорно) и разрешение за работа (пермесо ди лаворо). Ще отнеме известно време, но се надявам, че тъй като баща ти е оттук и ти самата си родена тук, нещата да не се проточат чак толкова дълго. — На този етап Нора вече му бе разказала семейната си история. — Междувременно занеси да ти подпишат този формуляр и можеш да работиш при нас, докато другите документи излязат. — Сви многозначително рамене и изтъкна: — Все пак това е Венеция и тя обича да се влачи като водите в каналите си.

Нора върна внимателно чашката си на бюрото, опасявайки се да не би с някое рязко движение да разруши магията. Опасяваше се, че всеки момент ще се събуди и ще се окаже обратно пред огледалото, вторачена в своето „аз“, намиращо се вътре в него. Аделино впи очи в нейните и изтъкна:

— Държа да разбереш няколко неща. Имаш известен талант за тази работа, който може и да се развие. Но аз те наемам единствено заради името ти и заради уважението, което храня към изкуството на Корадино. Надявам се, че няма да го посрамиш! — Изправи се, с което й даде знак, че срещата им е приключила, и добави: — Бъди тук в понеделник, точно в шест сутринта! Никакви закъснения, иначе ще те уволня още преди да съм те наел! — Усмихна се на остроумието си и отсече: — А сега трябва да се връщам в магазина!

Нора излезе навън напълно замаяна. Загледа се в дългата редица червени постройки, които вече бяха новото й работно място. После плъзна поглед към редицата червени къщи покрай канала и едва тогава забеляза избелялата табелка на една от стените им. Ококори се.

Фондамента „Манин“ — улица „Манин“. Главната улица на Мурано е кръстена на Корадино! На Даниеле! На мен!

В далечината се извисяваха гордите стрели на базиликата „Сан Марко“ — същинска тиара от неземна красота, коронясваща лагуната. Нора никога досега не бе виждала Венеция от този ъгъл. Изпълнена с неописуема радост, тя подскочи високо и се разкрещя от щастие, а после се запъти към отдавна очакващото я корабче, за да се присъедини към крайно озадачените германци.

* * *

Аделино я наблюдаваше мълчаливо от прозореца на офиса си. Присви замислено очи и по лицето му се разля онова неразгадаемо изражение, което съпругата му веднага би определила като сигнал за опасност. Погледът му се спря върху същата табела, която Нора току-що беше зърнала — „Фондамента Манин“. Всичко на този остров носеше името на това момиче. Семейството й беше в стъкларския бизнес от незапомнени времена — дотолкова, че с течение на столетията дори самата фамилия „Манин“ бе станала синоним на „стъклар“. Момичето имаше талант — талант, който много бързо щеше да се развие. Защото имаше на своя страна великия Корадино. И безсъмнено беше много красива жена.