Стъклени къщи

— Аз самият не съм го изпитвал, защото никога не излизам от града, но Шейн каза, че щом се отдалечиш на десетина мили от Морганвил, те заболява ужасно главата и после започваш… да забравяш. Първо, не можеш да си спомниш името на града, после не можеш да си спомниш как да стигнеш до него и после не си спомняш, че в града има вампири. Или пък правилата. Вече нищо не съществува. Спомняш си всичко, ако се върнеш, но когато си извън града, не можеш ей така да вървиш и да разправяш за Морганвил, защото просто нищо не си спомняш.

— Чух слухове — каза Ева. — Някои хора започват да си спомнят, но им пращат… — Тя направи жест, сякаш си прерязва гърлото. — Наемни убийци.

Клеър се опита да си представи какво причинява такава загуба на памет. Лекарства, може би? Или… някакво местно енергийно поле? Или… е, нямаше представа. Но звучеше като магия, а магията я тревожеше. Тя предполагаше, че самите вампири са някакъв вид магия, и това още повече я обезпокои. Магията не съществува. Не бива да съществува, не бе редно. Това оскърбяваше научните й знания.

— Докъде стигнахме? — попита Майкъл. Разумен въпрос.

Клеър обърна друга страница и написа: „Загуба на памет след отпътуване“ и каза:

— Не съм сигурна. Искам да кажа, ако ще съставяме някакъв план, трябва да знаем, колкото се може повече и да сме сигурни, че сме подходили правилно. Така че, говорете. Какво друго знаете?

Разговорът продължи с часове. Часовникът на стената тържествено отбеляза девет часа, после десет, после единайсет. Бе почти полунощ и Клеър бе изписала повечето листа от тетрадката, когато погледна към Майкъл и Ева и попита:

— Още нещо? — и в отговор получи отрицателно завъртане на глава. — Добре. Разкажете ми сега за книгата.

— Не знам много — каза Ева. — Преди десет години пуснаха съобщение, че я търсят. Чух, че имат хора из целия град, които търсят в библиотеките, в книжарниците, навсякъде, където може да е скрита. Но шантавото е, че всъщност вампирите не могат да я прочетат.

— Искаш да кажеш, че е на някакъв друг език?

Майкъл повдигна вежди.

— Не мисля, че обяснението е толкова просто. Тия гадове говорят поне по няколко езика.

— Мъртви езици — уточни Ева. Когато я погледнаха, тя се ухили. — Какво? Хайде де. Смешно е!

— Може би не могат да я прочетат поради същата причина, поради която хората не си спомнят нищо, когато напуснат града — каза бавно Клеър. — Може би защото нещо не им позволява.

— Това е добър скок и руският съдия ти дава девет точки и половина за стил, така че браво — каза Ева. — Важното е, че знаем как изглежда книгата.

— Как? — Клеър се приготви да записва.

— Книга с кафява кожена подвързия и някакъв символ на корицата.

— Какъв? — Защото кафява кожена подвързия не бе кой знае каква отличителна черта, като говорим за книги.

Ева запретна ръкава на тясната черна мрежеста блуза и протегна ръката си. Там, татуиран в синьо, се виждаше знак, който приличаше на омега, но с някои допълнителни извивки. Обикновен знак, но Клеър определено не го бе виждала преди.

— Този знак търсят. Те направиха тази татуировка на всички, които растат в защитени семейства, за да помним какво да търсим.

Клеър се взира няколко секунди, искаше й се да попита на колко години е била Ева, когато са й направили татуировката, но не посмя. Старателно нарисува символа в тетрадката.

— И никой не я е открил. Сигурни ли са, че е тук?

— Изглежда така смятат. Но се обзалагам, че техните хора я търсят по целия свят. Изглежда е много важна за тях.

— Имаш ли представа защо?

— Никой не знае — каза Майкъл. — През целия си живот съм питал, повярвай ми. Никой няма представа. Дори и вампирите.

— Как може да търсят нещо и да не знаят защо го търсят?

— Не казвам, че никой не знае защо. Вампирите си имат йерархия и тези, с които съм разговарял, не са от най-високопоставените. Въпросът е, че ние не можем да разберем и не бива да си губим времето с главоблъсканици.

— Хубаво е да го знам. — До символа на книгата Клеър записа: Съдържание — неизвестно, после — Ценно!!!!! с много удивителни под него и го подчерта с три дебели линии. — Така че, ако открием книгата, можем да я заменим срещу това да ни отърват от Моника и да отменят сделката на Шейн.

Майкъл и Ева се спогледаха.

— Ти пропусна ли онази част, където ти разказвахме, че вампирите обръщат Морганвил наопаки в опита си да намерят книгата? — запита Ева.

Клеър въздъхна, обърна една страница и посочи една от бележките, които бе записала. И Ева, и Майкъл се наведоха да я прочетат.

Вампирите не могат да я прочетат.

Те изглеждаха слисани.

— Налага се да прекарам известно време в библиотеката — каза Клеър. — И ми трябват някои неща.

— За какво? — Ева все още не загряваше, но Майкъл се бе досетил.

— Да фалшифицираме книгата ли? — запита той. — Наистина ли смяташ, че ще свърши работа? Какво според теб ще стане, когато открият, че сме ги измамили?

— Лоша идея — каза Ева. — Много лоша идея. Честно.