Стоик

— Освен това разходите за изкопните работи и съоръженията, загубите и допълнителните разноски, свързани със замяната на парата с електричество за вече построените линии. Доколкото разбрах, засега те работят с пара. Също разходите за полагането на трета релса, каквато смятат да правят и в новото нюйоркско метро. Знаеш, че англичаните са различни от нас и имат друго отношение към тези неща. Затова искам да ми съобщиш абсолютно всичко, което успееш да научиш. И, накрая, вероятно ще можеш да узнаеш нещо и за цените на участъците, които сигурно ще се променят, докато се заемем с този проект, така че може би ще си струва да закупим някои от тях предварително, както направихме навремето в Лейк Вю и другаде. Помниш ли?

— Разбира се, шефе, разбира се — отвърна Сипънс. — Всичка ми е ясно. Ще ти осигуря каквото ти трябва, пък може и нещо повече. Великолепна идея! Думи нямам да ти опиша колко съм горд и щастлив, че се обърна към мен. Кога искаш да тръгна?

— Веднага — отговори Каупъруд. — Тоест веднага щом си уредиш нещата тук, в предградията. — Тон имаше предвид управителния съвет на крайградската железопътна мрежа, на който Сипънс бе председател. — Най-добре е Китъридж да поеме работата, а пък ти му кажи, че отиваш на зимна почивка в Англия или някъде в Европа. Прави-струвай, но името ти да не попада във вестниците. Стане ли това обаче, гледай да създадеш впечатление, че се интересуваш от всичко друго, само не и от железници. И ако дочуеш за някои капиталисти там, които да дават признаци на живот и с които да си струва да се обединим — с тях и с линиите, които евентуално притежават, — веднага ми съобщи. Защото съвсем ясно е, че предприятието ни ще е изцяло английско, Де Сото, а не американско, макар че ние ще участваме. Разбираш, нали? Англичаните не ни обичат и аз в никакъв случай няма да разпалвам антиамериканска война.

— Добре, шефе, разбрах. Само за едно ще те помоля — ако може, да ме имаш предвид и след това, когато започне строежът. Толкова отдавна работим заедно, шефе, че направо не си представям какво ще правя без теб… — той спря и погледна почти умолително Каупъруд, който му отвърна е любезно, но доста неразгадаемо изражение на лицето.

Добре, Де Сото, добре. Знам, разбирам. Като му дойде времето, ще направя каквото мога. Няма да те забравя.

ГЛАВА VII

След като даде инструкции на Сипънс и разбра, че за да приключи чикагските си дела, ще трябва да замине за Ню Йорк и да се консултира с неколцина финансисти как да се сдобие веднага с известни суми срещу имуществото си в Чикаго, Каупъруд отново се размисли за Беренис и за това, как да пътуват и да живеят така, че да не привличат вниманието върху себе си.

Естествено на него нещата му бяха много по-ясни, отколкото на Беренис — цяла дълга верига от факти и преживявания го свързваха с Ейлийн здраво, както с никоя друга. Беренис не би могла да го разбере, особена след като той така пламенно я бе преследвал. Но самият Каупъруд бе принуден да се съмнява в успеха на каквито и да били действия спрямо Ейлийн освен умиротворителната дипломация. Иначе рискът би бил твърде голям, особено ако решеха да нахлуят в Лондон, и то така скоро след големия шум, вдигнал се около създадената от него компания и похватите, които използваше в Чикаго. Бяха го обвинили, че дава подкупи и едва ли не, че разклаща устоите на обществото. И сега в никакъв случай не можеше да си позволи нови нападки или вестникарски разкрития на връзката му с Беренис, които Ейлийн бе в състояние да предизвика.

А имаше и още един проблем, който можеше да се отрази зле на отношенията му с Беренис — връзките му с други жени. Той съвсем не бе прекъснал някои от старите си истории. Засега се бе отървал временно от Арлет Уейн. Имаше и няколко съвсем случайни връзки, но съвсем друго нещо бе Каролайн Ханд, жената на Хосмър Ханд, чикагски богаташ, вложил акции в железниците и консервените компании. Тя приличаше на девойче, а не на съпруга, когато Каупъруд се запозна с нея. След това Ханд се разведе с Каролайн, но и остави добра издръжка. Тя все още обичаше Каупъруд. По време на чикагската си битка той често я посещаваше, тъй като бе. убеден, че Беренис никога няма да го обикне.

А сега Каролайн възнамеряваше да се премести в Ню Йорк, за да бъде с него, когато той най-сетне реши да напусне Чикаго. Тя беше умна жена и не ревнуваше — или поне не го показваше; красива, макар и малко екстравагантно облечена, и толкова остроумна, че винаги успяваше да го разведри. Сега беше на тридесет години, въпреки че изглеждаше на двадесет и пет и бе запазила бодрия дух на двадесетгодишно момиче. До мига, в който пристигна Беренис, а и след това — тъй като Беренис не го знаеше — домът на Каролайн Ханд бе широко отворен за Каупъруд и за всекиго, който той пожелаеше да покани. Тъкмо за нейната къща в Норт Сайд споменаваха чикагските вестници в най-злостните си нападки срещу него. Каролайн все твърдеше, че щом я разлюби, той само трябва да й го каже и тя няма да го задържа насила.