Стоик

Сега, когато се чудеше какво да прави, Каупъруд си помисли дали да не се хване за думите й, да й обясни как стоят нещата и да я напусне. Но колкото и да държеше на Беренис, това му се стори излишно. Реши, че може да се разбере и с двете. В никакъв случай нямаше да допусне нещо да помрачи връзката му с Беренис, на която бе обещал да бъде верен, доколкото това бе по силите му.

Но мисълта за Ейлийн не го напускаше. Каупъруд неволно си спомняше за случките, които ги бяха сближили, за онази бурна, неистова треска, която я бе обзела във Филаделфия и бе допринесла за първия му финансов крах или може би дори го бе причинила. Колко весела, безразсъдна, емоционална бе някогашната Ейлийн, отдала му се цялата така трескаво и зачакала в замяна онази пълна сигурност, с каквато любовта не е дарявала никого през цялата си дълга унищожителна история! И дори сега, след толкова години, след толкова много връзки в неговия и в нейния живот, тя не се бе променила и още го обичаше.

— Знаеш ли, мила — каза той на Беренис. — Толкова ми е жал за Ейлийн! Стои си в тази голяма къща в Ню Йорк без никакви интересни познати. Търсят я само някакви безделници, които гледат да я заведат някъде да ядат и пият, за да може после тя да плати сметката. Знам го от слугите, които все още са ми верни.

— Тъжна работа — отвърна Беренис. — Но я разбирам.

— Не я съдя — продължи Каупъруд. — Всъщност вината е изцяло моя. Знаеш ли какво си мисля — да намеря някой привлекателен младеж от нюйоркското общество, може и да не е от най-висшите кръгове, който срещу съответното заплащане да се наеме да я развлича. Само не го разбирай съвсем буквално.

Тук той се усмихна тъжно на Беренис.

Но тя се направи, че не забелязва това, изслуша го невъзмутимо и само лекото потръпване в крайчеца на устните би могло да издаде радостта й, че неговите намерения напълно съвпадат с нейните.

— Ох, не знам — каза Беренис предпазливо. — Сигурно има такива хора.

— Под път и над път — продължи делово Каупъруд. — Разбира се, той трябва да е американец. Ейлийн не обича да я ухажват чужденци. Но едно е сигурно — този въпрос трябва да се уреди скоро, ако искаме да се виждаме свободно и да сме спокойни.

— Мисля, че знам човек за тази работа — прекъсна го Беренис замислено. — Казва се Брус Толифър. От рода Толифър от Вирджиния и Северна Каролина. Може да си чувал за него.

— Не. Дали е такъв, какъвто ми трябва?

— Е, млад е и много красив, ако имаш предвид това — продължи Беренис. — Не го познавам лично. Само веднъж съм го виждала — на тенискортовете у Дейниа Муърс в Ню Джърси. Едгар Бонсил тогава ми разправяше какъв паразит бил този Брус и как го издържали богати жени като Дейниа Муърс например. — Тук тя се засмя и добави: — Едгар май се страхуваше да не го харесам. Той наистина е доста привлекателен.

Беренис се засмя неопределено, сякаш не знаеше почти нищо за този човек.

— Звучи интересно — отсъди Каупъруд. — Сигурно е доста известен в Ню Йорк.

— Да. Едгар ми каза, че се мяркал на Уолстрийт, Нищо сериозно не вършел, само колкото да прави впечатление,

— Наистина ли! — възкликна Каупъруд е доволно изражение. — Тогава сигурно лесно ще го открия, макар че има много такива като него. Навремето и аз познавах доста.

— Чувствам се доста неловко — каза Беренис. — Ужасно е, че трябва да се занимаваме с такива неща. Гледай да намериш човек, който да не причини никакви неприятности на Ейлийн.

— Аз й мисля само доброто, Беви. И ти го знаеш. Просто искам този човек да направи за нея това, което не можем да направим нито аз, нито тя, заедно или поотделно.

Тук той спря и загледа Беренис замислено, а тя му отвърна с мрачен и унил поглед.

— Трябва ми човек, който да се заеме със задачата да я развлича. Готов съм да му платя, при това щедро.

— Добре, ще видим — каза Беренис и смени темата, която уж й беше неприятна. — Майка ще пристигне утре в един часа. Запазила съм стаи в „Бранднигам“. Но сега искам да поговорим за Ролф.

— Какво за Ролф?

— О, той е толкова непрактичен. И образование няма. Иска ми се да му намеря някаква работа.

— Не се притеснявай. Ще наредя на моите хора да се погрижат за него. Можем да го вземем като секретар. Ще кажа на Китъридж да му пише.

Беренис го погледна, доста поразена от лекотата, с която той решаваше всичко, и от щедростта му към нея.

— Искам да знаеш колко съм ти признателна, Франк. Толкова си добър към мен.

ГЛАВА VIII

Тъкмо когато Беренис говореше за него, Брус Толифър, красивият безделник, отморяваше доста съсипаното си тяло, както и всестранния си и колоритен дух в една от малките спални на пансиона на мисис Селма Хол на Източната петдесет и трета улица — някога доста моден, но сега позападнал квартал с фасади от скъп кафяв пясъчник. Вкусът в устата му беше гаден, следствие на развлеченията до малките часове, но въпреки това на проядената от времето табуретка до него имаше бутилка уиски, сифон за сода и цигари. От другата му страна на сгъваемото легло лежеше една доста привлекателна млада актриса, която делеше с него заплатата си, стаята си и всичко, което имаше на този свят.