Стоик

За разлика от Беренис майка й изглеждаше потисната и дори малко измъчена. Събитията се развиваха светкавично, след спокойното и осигурено съществуване, в което тя толкова наивно бе повярвала, сега бе започнал този вихър от приключения, който въпреки разкоша и парадността я плашеше със спотаените в него опасности. Какво сложно нещо е животът! Наистина бе отгледала надарена и самостоятелна дъщеря, но момичето й се оказа вироглаво, като майка си на младини, поради което бе невъзможно да се отгатне съдбата му. И макар че Каупъруд отдавна ги поддържаше и осигуряваше както със съвети, така и с пари, тя се боеше. Учудваше се, че ги е довел в Англия в момент, когато се старае да спечели благоразположението на английските делови среди, като при това е пристигнал с жена си. А Беренис й разправяше, че така трябва, макар и да е малко неудобно.

Но това обяснение не я бе убедило напълно. Тя бе рискувала и бе изгубила и страхът, че същото може да сполети Беренис, я преследваше като призрак. Защото съществуваха Ейлийн и непостоянството на Каупъруд, и този бездушен свят, който не щади никого, не прощава на никого. Сега тя си мислеше за всички тези неща и й личеше по настроението, по очите, дори по отпуснатото тяло. Скришом от Беренис бе започнала пак да пие и само миг преди да влезе Каупъруд, бе обърнала голяма чаша бренди, за да се стегне за срещата с него.

В отговор на поздрава му каза:

— О, аз много обичам Англия. Беви е очарована от всичко тук. Сигурно ще отидете да огледате къщите. Най-важното е да решите колко души ще приемате у дома или по-точно кого няма да приемате, за да не ви виждат заедно.

— Това се отнася до Беви, не до мен. Тя е магнит за всички тези хора. Но вие ми се струвате малко потисната, Хати. Какво има? — Каупъруд я погледна въпросително, но и с известно съчувствие. — Стегнете се. Явно тези първи дни малко ви изнервят. Знам, че не е лесно. Тежко пътуване, изморили сте се. — Той пресече стаята и сложи приятелска ръка на рамото й, но го лъхна на бренди. — Вижте какво, Хати — продължи Каупъруд, — ние с вас се познаваме отдавна. Знаете, че колкото и да съм влюбен в Беви, нито веднъж не съм си позволил да я компрометирам, преди тя да дойде при мен в Чикаго. Така ли е или не?

— Да, Франк, вярно е.

— Знаете, че когато не се надявах да ме обикне, имах едно-единствено желание — да й осигуря място в обществото, добър брак, за да си поеме пътя, преди да се е случило нещо неприятно.

— Да, знам.

— Разбира се, аз нося отговорност за това, което стана в Чикаго, но не цялата отговорност, защото тя дойде при мен в момент, когато имах голяма нужда от нея. Иначе смятам, че бих могъл да й устоя. Във всеки случай сега сме тримата в една лодка, ще плаваме или ще потънем. Вие смятате, че това приключение тук е безнадеждно. Аз обаче — не. Не забравяйте, че Беви е много умно и способно момиче. И ние се намираме в Англия, не в САЩ. Хората тук умеят да ценят ума и красотата така, както изобщо не можем да мечтаем в Америка. Ако успеете да се вземете в ръце и да си изиграете ролята, всичко ще е наред.

И той пак я потупа по рамото, като я погледна в очите да види как е възприела думите му.

— Знаете, че ще направя каквото мога, Франк — каза тя.

— Но едно нещо не трябва да правите. Хати, и то е да се пропивате. Вие си знаете слабостта. А ако Беви разбере, ще падне духом и така ще се провали всичко, което сме замислили.

— О, аз ще направя всичко, Франк, всичко, само да мога да изкупя миналото!

— Така ви искам! — И Каупъруд й се усмихна окуражително и излезе от стаята, за да отиде при Беренис.

ГЛАВА XXVII

Във влака обсъди с Беренис страховете, които пораждаше в него майка й. Тя го увери, че няма нищо страшно, че е от рязката промяна. Малко като им потръгне тук и майка й ще се оправи.

— Ако ни сполетят някакви неприятности, те ще са от американци, а не от англичани — добави Беренис замислено, докато двамата гледаха през прозореца красивата природа, без да я виждат. — И аз определено смятам да не приемам покани и да не се запознаваме с американци, а още по-малко да ги каня в къщи, стига да мога да го избягна.

— Много си права, Беви. Точно така трябва.

— Те хвърлят в ужас майка. Знаеш, американците са невъзпитан народ, не са толерантни като тукашните хора. В Англия се чувствам като у дома.

— Харесва ти старата им култура и умението да се държат — каза Каупъруд. — Те не са така откровени, не бързат да си правят заключения. Ние, американците, се захванахме с дива страна, за много малко време я развихме или поне се опитахме, докато тези хора тук работят върху малкия си остров вече хиляда години.

В Уиндзър се срещнаха с мистър Уорбъртън, посредника по недвижимите имоти, който най-подробно им разказа за къщата. Била на едно от най-хубавите места по реката. Лорд Стейн живял там дълги години, допреди няколко лета.