Стоик

— Бихме искали да знаем, мистър Каупъруд, дали сте готов да получите петдесет и един процента от акциите на Чаринг Крос, ако ние поемем задължението на намерим съответните суми за строежа на линията.

— Какво значи „съответните“? — попита Каупъруд. — Зависи какво имате предвид. Ако линията струва един милион лири стерлинги, гарантирате ли, че ще намерите около четиристотин и петдесет хиляди?

— Е — каза малко колебливо Грийвс. — Не непременно от нашия джоб. Но познаваме хора, които биха ни помогнали да осигурим тази сума.

— Вие, изглежда, не сте ги познавали, когато се видяхме в Ню Йорк — вметна Каупъруд. — Затова отсъдих, че тридесет хиляди лири за петдесет и един процента от компания, която разполага само. с разрешително и дългове, е пределната сума за мен. Тук съществуват твърде много компании, които притежават само права за строеж и просешки тояги. Аз проучих основно въпроса. Ако вие ми гарантирате тези четиристотин и петдесет хиляди, на колкото вероятно ще възлязат четиридесет и деветте процента от разходите по изграждането на линията, можем да преговаряме. Но не съм съгласен да взема петдесет и един процента, въз основа на които вие да се опитате да намерите пари за своите четиридесет и девет процента. Какво всъщност можете да ми предложите сега — само разрешителното си за строеж. При тези обстоятелства аз ви искам или контролния пакет, или нищо. Защото само ако го имам, бих могъл да се опитам да намеря твърде голямата сума, необходима за строежа. И тъкмо вие, господа, много добре го знаете. Така че, ако не сте съгласни с последното ми предложение — тридесет хиляди за разрешителното, заедно с продължаване на договора ви за строеж, аз нямам какво повече да ви кажа.

Той извади часовника си, като даде на Грийвс и Хеншоу да разберат, че ще трябва да решават начаса. Те се спогледаха въпросително. Хеншоу каза:

— Ако ви предоставим контролния пакет, мистър Каупъруд, каква гаранция имаме, че незабавно ще пристъпите към строежа на линията? Защото, ако ние не започнем строителните работи в съответния срок, няма да спечелим нищо.

— Съгласен съм с моя партньор — каза Грийвс.

— Не се тревожете за това — отговори им Каупъруд. — Съгласен съм да впишем в договора, че ако в срок от шест месеца не осигуря парите за строежа на първия участък от линията, нашето споразумение става невалидно и аз ще ви заплатя десет хиляди лири неустойка. Това удовлетворява ли ви?

Двамата се погледнаха отново. Бяха чували, че Каупъруд е хитър и хладнокръвен в деловите си работи, но също така, че изпълнява стриктно договорите си.

— Това е добре. Условията са приемливи. А що се отнася до другите участъци? — обади се Грийвс.

Каупъруд се засмя:

— Е, господа, в момента разпродавам моите две трети от цялата трамвайна мрежа на Чикаго. През последните двадесет години съм построил там тридесет и пет мили железници на естакади, четиридесет и шест мили трамвайни линии, а също така съм прокарал и сега успешно експлоатирам седемдесет и пет мили за трамваи в предградията, като съм главният собственик на всички тези линии. И никой от акционерите ми не е загубвал нито цент. Те получаваха и до ден днешен получават повече от шест процента, като линиите все още са мои. И аз ги продавам не защото не са рентабилни, напротив. При това ги продавам при доста изгодни условия. Правя го заради завистта на някои политически и други фигури, предприели срещу мене кампания, която доста ме дразни. А с лондонската железница се захванах не заради печалба. Не забравяйте, че вие дойдохте при мен, а не аз при вас. Но да оставим това. Не се хваля и никак не ми се иска да го правя. Що се отнася до останалите участъци, в договора ще впишем сроковете и сумите за строежа им, като предвидим естествено, че е възможно работата понякога да се задържа поради непредвидени обстоятелства, както вие много добре знаете от собствен опит. Най-важното е, че аз съм готов сега да ви заплатя за концесията и да поема изпълнението на всички задължения, предвидени в договора.

— Какво ще кажете? — попита Грийвс, като се обърна към Хеншоу. — Аз смятам, че ще свършим добра работа с мистър Каупъруд.

— Аз също — каза Хеншоу. — Готов съм да подпишем.

— А как смятате да осъществим прехвърлянето? — попита Каупъруд. — Доколкото разбирам, вие трябва да оформите правата си върху разрешителното в Електротранспортната компания и чак тогава да ги предадете на мен.

— Така е — отвърна Хеншоу, който вече размишляваше по този въпрос. Ако се наложеше първо да оформят правата си в Електротранспортната компания, а след това да ги прехвърлят на Каупъруд, трябваше не само да намерят отнякъде тези тридесет хиляди, с които да платят на компанията за разрешителното, но и да вземат на заем, макар и за малко, шестдесет хиляди за прехвърляне на ценните книжа, депозирани у правителството като гаранция от Електротранспортната компания.