Стоик

А един неделен следобед в Булонския лес той бе срещнал своя някогашна любима — навремето се бе казвала Маригоулд Шумейкър и бе от Филаделфия, а сега бе съпруга на Сидни Брейнърд, от рода Брейнърд в Бар Харбър и Лонг Айланд. Тогава тя бе влюбена в него, но поради бедността му бе предпочела Брейнърд, чиито пари, изглежда, нямаха свършване. Яхтата им бе закотвена недалеч от Ница. Толифър, облечен безукорно, обвеян от аромата на приключението, й напомни за онези вълнуващи и романтични дни, когато за пръв път тя бе въведена в обществото. Жената го поздрави сърдечно, запозна го с придружителя си и му даде парижкия си адрес. Той видя как чрез нея, а и чрез други пред него ще се отворят поне някои от вратите, които така отдавна се бяха затръшнали под носа му.

Разбира се, трябваше да се занимава с Ейлийн. Колко умение се искаше, за да може едновременно да я развлича и да следва собствените си стремежи. Трябва да намери някои дребни риби, които обаче да й представи като нещо кой знае какво. Веднага потърси в хотелите имената на познатите актриси, музиканти, певци, танцьори. Те го приеха радушно, защото бяха сигурни, че той ще ги забавлява. Сега Толифър вече бе спокоен — бе намерил с какво да залъже Ейлийн, ако тя дойдеше в Париж. Най-накрая се свърза и с водещите модисти, които познаваше лично, тъй като смяташе начина й на обличане за доста незадоволителен, но се надяваше, че като я напътства тактично, това може да се оправи; така и на него щеше да му е по-лесно да я представи на приятелите си.

Толифър завърза едно от най-перспективните си парижки познанства, когато негов приятел от Чикаго го представи на един аржентинец на име Виктор Леон Сабинал. Този младеж от виден и богат род пристигнал в Париж преди няколко години с пари, препоръчителни писма и връзки, които незабавно му осигурили достъп до най-различни обществени кръгове в този космополитен град. Но пък заради темперамента си той се отдал на такъв разкош и разсипничество, че търпението на южноамериканските му родители се изчерпало и те изведнъж отказали да осигуряват и занапред пари за неговите подвизи. Затова също като Толифър Сабинал трябваше да взима на заем и да измисля какви ли не номера, докато най-сетне някогашните му по-назадничави приятели му затвориха вратите си.

Но никой от тях не забравяше, че родителите му са баснословно богати и не е изключено в някой момент да отменят наказанието на сина си. С други думи, той все още можеше да се сдобие с цяло състояние и в такъв случай неговите приятели нямаше да бъдат забравени. Така около него си остана един кръг от безгрижни сателити, все хора с някаква дарба: художници, войници, пройдохи от всички националности, привлекателни мъже и жени, които търсеха богатство и удоволствия. Дори по това време той се бе споразумял с френската полиция и политиците и държеше нещо като заведение за развлечение на многото си приятел ли, които му бяха същевременно закрилници.

Сабимал бе висок, строен, мургав, с почти зловещ вид, който се дължеше отчасти на дългото му, тясно и бледо лице и поразително високо чело. Едното от тъмните му бляскави очи изглеждаше изключително кръгло и отворено, сякаш бе от стъкло, докато другото бе по-малко и по-тясно, отчасти закрито от увисналия клепач. Горната му устна бе тънка, а долната — странно издадена напред, но все пак привлекателна. Зъбите му бяха равни, здрави и искрящо бели. Дългите му, тънки ръце и крака бяха като дългото му тънко тяло: гъвкави и стегнати. Но като цяло той излъчваше ловкост, изящество и чар, който те държи нащрек. Общо взето, видът му говореше, че всеки, който пресича пътя му, трябва да се пази.

Домът му на улица Пигал винаги бе отворен. Ако някой дойдеше за следобеден чай, спокойно можеше да остане за закуска. Част от просторния трети етаж, докъдето се стигаше с малък асансьор, бе определена за хазарт. В една от залите на втория етаж имаше малък бар с много чевръст барман от родината на Сабинал, който при нужда си взимаше двама или дори трима помощници. На партера освен гардеробна, салон и кухня имаше галерия с хубави картини и интересна библиотека. Мазето бе добре заредено с вино. Готвачът, който приготвяше обедите, чайовете, официалните и неофициалните приеми и дори закуските, като получаваше за това само по някой и друг дребен бакшиш, също бе аржентинец.

В Сабинал Толифър позна човек от своята кръв, но с много по-големи възможности, и с радост прие да го посети в дома му. Там той се срещна с най-различни личности, които много го заинтересуваха: френски банкери и законодатели, руски князе, южноамерикански милионери, гръцки комарджии и какви ли още не. Веднага усети — тук ще срещне Ейлийн с такива хора, че тя ще остане с впечатлението за запознанства със световноизвестни личности.