Стоик

Тази мисъл доста го развеселяваше, когато Толифър пристигна в Лондон. След като се обади по телефона на Ейлийн, той прекара по-голямата част от деня на Бонд Стрийт, където се снабди с всичко необходимо за прекарването на цялото лято в Европа, а после се отправи към нейния хотел. Реши този път да не се преструва на влюбен. По-скоро щеше да играе ролята на безкористен приятел, на човек, който я харесва и иска да я запознае заради самата нея с хора, до каквито тя иначе не би се добрала.

След като се поздравиха и си казаха няколко незначителни думи, тя веднага му разправи за посещението си в имението на лорд Хадънфийлд,

— Хадънфийлд… а, да, помня го — каза Толифър. — Той идва в Щатите преди няколко години. Засякох се с него в Нюпорт или Саутхамптън. Веселяк. Обича умните хора.

Всъщност Толифър изобщо не познаваше Хадънфийлд, но бе чувал това-онова за него. Затова веднага почна да й разказва за престоя си в Париж и добави, че същия ден в Лондон е обядвал е някоя си лейди Лесинг, име, което Ейлийн бе видяла сутринта в светските хроники на вестниците.

Тя се радваше много на вниманието му, но не можеше да си го обясни. Очевидно той не разчиташе на нея, за да разшири връзките си. Може би очакваше да получи нещо от Франк. Това я озадачаваше, но тя знаеше много добре, че никой не може да измъкне нещо от Каупъруд, като ухажва нея. Той не беше такъв човек. И затова, въпреки подозренията си, Ейлийн повярва, макар и малко колебливо, че Толифър наистина я харесва просто като човек.

Същата вечер отидоха в ресторант „Принс“, където той непрекъснато я забавляваше с бъдещите й развлечения, стига само тя да се съгласи. Разказваше й с възторг за Париж.

— Щом мъжът ви е толкова зает, защо да не отскочите сама? — предложи Толифър. — Там можете да правите, да видите всичко, да си купите толкова интересни неща. Никога не съм виждал Париж по-всеел.

— Много бих искала — призна Ейлийн, — защото всъщност имам да пазарувам. Но не знам дали мъжът ми ще може да дойде с мен.

Толифър се разсмя на последните й думи, макар и не подигравателно.

— Смятам, че всеки зает съпруг би трябвало да пусне жена си, за да си напазарува за две седмици в Париж — каза той.

Ейлийн, нетърпелива да изпита радостите от това ново приятелство, възкликна:

— Знаете ли какво ще направя? Още утре ще го попитам и ще ви се обадя.

След вечеря отидоха на неофициалната, но редовна „вторник вечер“ в квартирата на Сесилия Грант, актриса, която играеше в нашумялото тогава ревю и по една случайност любовница на граф Етиен льо Бар, много чаровен французин, добре известен в Лондон. Толифър знаеше, че само да почука на вратата на Сесилия, и тя ще ги посрещне добре двамата с Ейлийн. А хората, с които се видяха там — между които някаква странна графиня, жена на един английски лорд, се сториха на Ейлийн много значими и още веднъж я убедиха, че каквито и да са подбудите на Толифър, неговите познанства са далеч по-важни от нейните и дори от тези на Каупъруд. И в този миг, макар и да си замълча, тя реши да замине за Париж.

ГЛАВА XXX

Естествено Грийвс и Хеншоу веднага осведомиха с най-големи подробности Джонсън за преговорите си с Каупъруд, защото Джонсън и Стейн, както и повечето акционери на Електротранспортната компания, се интересуваха и от други подземни линии в Лондон, а Грийвс и Хеншоу като инженери държаха на тяхното благоразположение. Смятаха, че от техническа, както и от нравствена гледна точка имат пълно право да преотстъпят разрешителното си, защото, първо, то си беше тяхно и, второ, когато Джонсън ги помоли без заобикалки да му съобщят, ако намерят купувач, те не му обещаха нищо, само му казаха, че ще си помислят. Не знаеха за посещението на Джаркинс при Джонсън, който сега бе доста любопитен какво ги води при него.

През първите няколко минути, когато те му съобщаваха за сделката си, той реши, че надеждите му да постигне нещо на бъдещата среща с Каупъруд са се изпарили. Но постепенно се настрои по-благосклонно към предложения от двамата посетители план. Накъсо, бе възхитен от факта, че този американец не само е готов да плати тридесет хиляди лири плюс още шестдесет хиляди, за да му прехвърлят ценните книжа, но е и депозирал десет хиляди лири гаранция, които щеше да загуби, ако не започнеше строежа до една година. Вероятно покупката на Чаринг Крос е била само една дреболия и Джаркинс е бил искрен, като го убеждаваше, че Каупъруд има много по-мащабни планове за подземната железница. В такъв случай защо да не се включат и те двамата със Стейн, преди да са се усетили другите? При всички положения си струваше да се срещнат с Каупъруд. Това можеше да стане в кантората му, където Джонсън щеше да отиде като официално лице при прехвърлянето на линията Наринг Крос.