Стоик

В единадесет и половина в деня на срещата Каупъруд чакаше в кантората си и слушаше разсеяно Сипънс, който сновеше напред-назад и излагаше съображенията си. Самият Каупъруд бе необичайно замислен. Дали не бе действал твърде припряно, във всеки случай повече от обикновено? Та това бе чужда страна и той не знаеше какви са порядките и настроенията тук. Вярно, че както бе купил правото за строеж, така и можеше да го продаде. От друга страна, усещаше някаква странна фаталност в тази сделка. Защото, ако сега, след като бе купил правото, не се възползваше от него навреме и както трябва, щяха да си помислят, че е опитал да се захване с дело, за което няма нито смелост, нито средства.

Джаркинс и Клурфейн пристигнаха доста самоуверени, защото Каупъруд им бе обещал да не забрави заслугите им. Веднага след тях дойдоха секретарят на Сипънс мистър Дентън и мистър Остейд, който бе направил някои проучвания по поръчение на Сипънс. По-късно пристигнаха мистър Китъридж, приемникът на Сипънс по управлението на чикагските линии на Каупъруд, който бе дошъл, за да обсъди с шефа си някои тамошни работи. Най-накрая се яви Оливър Бристъл, младоликият, но доста ловък юрисконсулт на Каупъруд, който бе командирован предварително, за да се запознае със системата на английските финанси, и сега бе готов за първата си задача. Каупъруд нарочно се бе заобиколил с обичайната си свита от свои хора не само да бъдат свидетели при прехвърлянето, но и да направи впечатление на тези английски джентълмени.

Последни, точно в дванадесет часа, пристигнаха господата Грийвс и Хеншоу, придружени от Джонсън, Райдър, Колторп и Делафийлд от Електротранспортната компания; мистър Колторп бе председателят й, мистър Райдър — негов заместник, а мистър Джонсън — юрисконсултът. И всички бяха доста респекти-рани, когато влязоха в кантората на големия бизнесмен и го намериха седнал зад бюрото си и заобиколен отдясно и отляво от помощниците и юрисконсулта си.

Каупъруд стана, поздрави сърдечно Грийвс и Хеншоу, а те на свой ред с помощта на Джаркинс и Сипънс представиха членовете на двете групи. Но Джонсън привлече най-много вниманието на Каупъруд и Сипънс — на първия, защото имаше големи връзки, а на втория — защото Сипънс надуши в него съперник. Сипънс бе вбесен от властната самоувереност на този човек и почти царствения начин, по който той се окашляше и оглеждаше околните внимателно, като учен, изследващ насекоми. И пак Джонсън откри срещата.

— И така, мистър Каупъруд, и вие, господа — започна той, — смятам, че сте добре осведомени по делото, за което сме се събрали. Затова колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще приключим.

(„Не думай!“ — заяде се наум Сипънс.)

— Така е — каза Каупъруд, след което натисна един бутон и нареди на Джеймисън да донесе чековата му книжка и папката е временното споразумение.

Джонсън извади от големия кожен портфейл, донесен от винаги стоящия зад него млад помощник, инвентарните и счетоводните книги на Електротранспортната компания, официалния й печат и разрешителното и постави всичко това на бюрото на Каупъруд, който заедно с Бристъл и Китъридж ги прегледа внимателно.

След като прехвърли всички книжа — разходни ордери и платежни задължения, Грийвс връчи на Каупъруд документа, а компанията чрез своите служители даде гаранция за неговата законност. Като секретар и счетоводител на Електротранспортната компания мистър Делафийлд (представи копие от парламентарния акт, даващ, право за строеж на линията. После мистър Бландиш от банката на Лондонското графство представи документ, удостоверяващ, че Франк Алджърнън Каупъруд е предал на съхранение в банката ценни книжа на стойност , шестдесет хиляди лири, които стават негова собственост в момента, когато той представи пред банката чек за горната сума.

Каупъруд подписа и даде на господата Грийвс и Хеншоу чек за тридесет хиляди лири, който бе заприходен към Електротранспортната компания. Упълномощеният от компанията предаде на Грийвс и Хеншоу разрешението за строежа на линията Чаринг Крос, а те на свой ред се разписаха и го връчиха на Каупъруд. След това Каупъруд подписа чек за шестдесет хиляди лири, предаде го на пълномощника на банката и получи в замяна документ, удостоверяващ, че е притежател на ценните книжа. Той също така връчи на Грийвс гаранционното споразумение на стойност десет хиляди лири за срок от една година. С това срещата приключи в атмосфера на въодушевление, което едва ли можеше да се обясни със свършената работа.