Стоик

Стейн и Джонсън решиха да обмислят заедно този внезапен поврат. С оглед на предстоящата среща между Джонсън и Каупъруд това съвещание им се струваше доста навременно и представляваше голям интерес за тях.

— Бъдете сигурен — каза Джонсън, — че той знае всичко за нас от този Джаркинс и сега иска да ни изпробва.

— Трябва да запретнем ръкави — отвърна Стейн, — нито Районната, нито Метрополитън ще предприемат нещо, ако Каупъруд не направи първата стъпка. В момента духовете са доста възбудени, но компаниите едва ли вече са готови за дълбоки промени. Дори сега не могат да се решат да обединят двете линии, а още по-малко да ги електрифицират и експлоатират заедно. Ако Каупъруд не започне да осъществява програмата си, те няма да направят нищо. Смятам, че трябва да играем неговата игра дотогава, докато разберем какви са мащабите на проектите му и дали със сигурност ще ги осъществи. Тогава ще решим какво означава това за нас. Докато не стане съвсем ясно, че тези от Метрополитън и Районната са готови да поемат по същия път и дори да отидат по-далеч от нас, ще трябва да се държим за Каупъруд и по-късно да се спогодим с нашите приятели.

— Много разумно, много разумно — възкликна Джонсън. — Напълно съм съгласен с вас. Поне теоретично. Но не забравяйте, по този въпрос аз имам малко по-различна позиция. Като акционер и на двете компании споделям мнението ви, че от сегашните им директори може да се очаква малко. Но като техен юрисконсулт трябва да внимавам много, тъй като положението ми е двойствено и не се знае какво мога да си навлека. Сам виждате, че не мога да бъда и от двете страни. Мой дълг — а и искреното ми желание — е да проуча много добре и безпристрастно въпроса и да видя дали няма възможност да се обединят английските и американските интереси. Едва ли ще си навредя, ако призная в качеството си на юрисконсулт, че мистър Каупъруд е поискал да узнае от, мен каква е позицията на местните делови кръгове в най-общи линии. А като акционер и на двете компании би трябвало да мога да реша за себе си коя е най-добрата програма и да предприема, макар и тайно, съответните действия. Как смятате, нали това не е неетично?

— Ни най-малко — каза Стейн. — Смятам, че нашата позиция е напълно честна и правилна. Ако имат нещо против, добре. Това няма защо да ни безпокои. А Каупъруд естествено сам може да се погрижи за себе си.

— Много се радвам, че мислите така — продължи Джонсън. — Безпокоях се малко, но сега ми се струва, че всичко ще се уреди. Във всеки случай няма нищо лошо да се консултирам е Каупъруд. А по-нататък, ако нещата вървят добре, можем да продължим в този дух. Ние тримата — добави той предпазливо.

— Тримата, разбира се — каза Стейн. — Научите ли нещо ново, съобщете ми. Едно е сигурно — добави той, като стана и свали от масата дългите си крака, — разлаяхме кучетата. Или по-точно, Каупъруд ни ги разлая. Сега ни остава само да се стегнем и да ги чакаме накъде ще скочат.

— Точно така — рече Джонсън. — Ще ви се обадя веднага след срещата си с Каупъруд във вторник.

ГЛАВА XXXII

Обедът в хотел „Браун“ се оказа съдбоносен не само за Джонсън и за хората, чиито интереси представяше, но и за Каупъруд и за всичко, което той се опитваше да постигне, макар че тогава и двамата не го съзнаваха напълно.

Както Каупъруд много скоро разбра, Джонсън останал доста недоволен от директорите и акционерите на двете компании и въпреки първоначалния си възторг сега се опитвал да държи курс по средата, докато разбере какво точно смята да предложи американецът. И все пак Каупъруд с доволство установи, че поради перспективите за големи доходи от метрото Джонсън е готов, ако е възможно, да застане на негова страна. А тъй като се стремеше да възстанови репутацията си в обществото и във финансовите кръгове, той бе решен да му даде тази възможност. В началото го попита съвсем открито с какви трудности би се сблъскал един чужденец, решил да се заеме с такова дело.

Успокоен от тази откровеност, Джонсън обрисува положението не по-малко искрено. Дори говореше с Каупъруд така, все едно че обсъжда със Стейн своята собствена позиция, като му даде да разбере, че намира работодателите си за упорити и дори тъпоумни, понеже не отчитат големите обществени и икономически промени, които стават в страната бавно, но сигурно. До този момент, каза той, те нямат трезва, реална представа за това, какво трябва да направят. А сегашният им интерес към метрото е събуден по-скоро от завист към един чужденец, отколкото от някакво умно намерение да намерят разрешение на въпроса. Жалко, но факт. И колкото и да му се иска да се присъедини към Каупъруд и неговия безспорно разумен проект, ръцете му са вързани, защото ако той, юрисконсултът на Метрополитън и Районната, бъде заподозрян в съдействие на един чужденец, решен да вземе в ръцете си лондонското метро — независимо че така пази интересите си като акционер, — срещу него ще се надигне такъв вой, че ще загуби сегашните си важни връзки, няма да има възможност да направи нищо и въобще ще се окаже в доста затруднено положение.