Стоик

И все пак, подчерта Джонсън, нашествието на Каупъруд е напълно законно и от чисто практическа гледна точка това е най-правилният подход. По тази причина той е готов да му помогне, стига да може. Но за целта трябва да се запознае с неговия проект в подробности, за да прецени до каква степен да участвува в него.

Всъщност планът на Каупъруд бе много по-хитър и безжалостен, отколкото Джонсън би могъл да предположи в момента. Като имаше предвид авторитета и преимуществата, които му бе донесла покупката на Чаринг Крос, както и съществуването на още договори за линии, вече одобрени от парламента, но намиращи се все в ръцете на хора, които нямат пари да ги построят и разработят, Каупъруд бе решил да купи тайно колкото може повече от тях, а по-късно, ако се натъкне на твърда съпротива, да обедини тези линии и да предложи на Лондон конкурентна система, ход, който неизбежно щеше да накара враговете му да се примирят. Що се отнася до линията Чаринг Крос, в която някогашната Електротранспортна компания всъщност продължи съществуването си, той бе готов при нужда да подели значителна част от акциите си на основател с неколцина английски вложители, които биха му помогнали да си осигури Районната.

И макар да бе казал на Беренис, че при осъществяването на този лондонски проект си поставя по-висши цели, отколкото дотогава, все пак знаеше от опит: трябва да държи в ръцете си лъвския пай от доходите поне докато не се увери, че няма да го измамят, че абсолютната искреност от негова страна няма да го накара да изглежда глупак и да го провали. По принцип си осигуряваше не само най-малко петдесет и един процента от всяка компания, която оглавяваше, но също така най-малко петдесет и един процента от различните по-малки фирми, които винаги организираше и управляваше чрез подставени лица.

Например във връзка с електрифицирането на новата Чаринг Крос смяташе да създаде компания за строежи оборудване на подземни железници, коя го да получи договор специално за тази линия. Други дъщерни фирми ще бъдат организирани за доставката на вагони, релси, стоманени подпори и оборудване на станциите. Естествено печалбите ще бъдат огромни. В Чикаго те бяха отивали право в джоба му, но тук, в Лондон, той трябваше да даде някакъв процент на хората, които можеха да му бъдат полезни, за да спечели една битка, която щеше да е тежка.

Възнамеряваше например да запознае при необходимост Стейн и Джонсън с плана за тази компания за оборудване и да им покаже как да спечелят най-бързо и сигурно именно от нея, в случай че те действително го подкрепят и той сам или заедно с тях вземе в ръцете си Метрополитън и Районната. Освен това щеше да им даде да разберат, че от изграждането и оборудването на продълженията на общата мрежа печалбите от тази компания ще продължат да текат и ще станат — той го знаеше от личен опит — огромни.

На тази среща с Джонсън Каупъруд се държеше приятелски, като човек, който няма какво да крие. Но същевременно си мислеше, че няма да е лесно да го надхитри. Всъщност Джонсън притежаваше качества,-които го правеха подходящ приемник на Сипънс, стига това да можеше да стане. Ето защо, след като го разпита внимателно за всички подробности и установи, че макар и сдържан, англичанинът е готов да му сътрудничи, Каупъруд му зададе въпроса, дали е готов да стане негов главен юрисконсулт и финансов съветник в така важните предварителни процедури, които ще предшестват обединяването на всички линии и права, необходими за цялата мрежа на лондонското метро. Увери го и че покупката на Чаринг Крос сама по себе си не е кой знае колко важна, ако той не успее чрез нея да се вклини в системата.

— Да ви призная, мистър Джонсън — каза Каупъруд с тон, който неизбежно печелеше събеседника, — преди да дойда тук, аз доста подробно се запознах със съществуващото положение. И знам не по-зле от. вас, че централното колело е ключът за целия този. бизнес. Знам също така, че вие с лорд Стейн сте едни от най-крупните акционери в Районната. Така че сега бих искал да знам: възможно ли е с ваша, помощ да се .постигне обединение на Метрополитън с Районната, а и с други линии?

— Няма да е лесно — отвърна Джонсън дълбокомислено. — У нае голяма роля играят традициите, а Англия пази своите. Но доколкото разбирам, вие имате предвид система, в която да се обединят вашата с други линии, особено с централното колело, и вие естествено да бъдете начело.

— Точно така — каза Каупъруд. — И вие никак няма да съжалявате за това, уверявам ви.

— Няма защо да ми го казвате — продължи Джонсън. — Но ще трябва да си помисля известно време, мистър Каупъруд, и да направя някои справки. А когато разбера каквото трябва, можем пак да поговорим по въпроса.

— Естествено — каза Каупъруд. — Разбирам ви. Освен това и аз искам да замина за известно време. Какво ще кажете да ми се обадите след десет-дванадесет дена?