Стоик

Те си стиснаха сърдечно ръцете и Джонсън си тръгна в приповдигнато настроение, въодушевен от мечти за широка дейност и големи печалби. Беше малко позакъснял с триумфа си в тази сфера, на която бе посветил целия си живот. И все пак сега този триумф изглеждаше възможен.

Останал сам, Каупъруд се замисли върху практическата страна на бъдещите си финансови операции. В крайна сметка вълшебната Сезам щеше да се отвори по много прост начин — когато той предложи достатъчно лири стерлинги. Стига да покажеше добра сума в брой на каращите се акционери и те, каквито и разногласия да имаха, щяха да я вземат и да забравят за какво са спорили. Да предположим, че трябва да предложи на тези несговорчиви директори и вложители по две, три или четири лири за всяка лира, която те държат в ръцете си. Печалбите, които щяха да потекат от строежа и разрастването на транспорта в този голям и набъбващ град, щяха да покрият не само баснословните разходи, които Каупъруд смяташе да направи, но и да му донесат повече приход, отколкото тези хора можеха да си представят. Сега най-важното беше да си осигури контрол, а сетне да обедини тези линии, независимо колко ще му струва. Времето, а и сегашният растеж на световните финанси щяха да му компенсират всичко с лихвите.

Разбира се, той не искаше да бръкне в собствения си джоб за тези предварителни разходи. За предпочитане бе да се върне в САЩ в най-скоро време, да обрисува ситуацията в най-ярки краски пред няколко банки, компании и отделни финансисти, чиито похвати и алчност добре познаваше, и да получи заеми за бъдещата контролираща акционерна компания. Така щеше да завладее лондонското метро, а по-късно да върне своя дълг на заемодателите акционери, като им изплати по два-три долара за всеки един, вложен от тях.

А сега му предстоеше да замине някъде с Беренис, за да си почине. След това можеше да се срещне с Джонсън и да разговаря със Стейн, защото от позицията на тях двамата зависеше много.

ГЛАВА ХХХШ

Понесен от вихъра на деловите си работи, Каупъруд имаше малко време, за да се вижда с любимата си. Междувременно Ейлийн замина за Париж, а Беренис бе заета с дома си в Прайърс Коув, за който трябваше да се купят и уредят много неща. Тя се забавляваше с какви ли не подбрани с вкус дреболии, но така ставаше още по-интересна в очите му. Толкова е жива, казваше си често той. Желае разни неща и силно им се радва, като увлича и мен. Изглежда, всичко я интересува и нищо чудно, че привлича хората към себе си.

Още при първото си посещение в Прайърс Коув той установи, че къщата е вече готова за обитаване. Бяха наети готвачка, слугини, икономка, иконом, без да се смятат хората, оставени от лорд Стейн. Самата Беренис се наслаждаваше с пълна сила на селския живот, макар той да не знаеше дали е искрено или позира. Любовта й към природата често му се струваше съвсем истинска, дори нещо повече — и най-обикновена птица, дърво, цвете или пеперуда я докарваха до възторг. Самата Мария Антоанета не би могла да изиграе тази роля по-добре. Когато Каупъруд пристигна, Беренис бе в полето с овчаря, който бе събрал стадото, за да го види тя. Щом чу файтона му по главната алея, тя взе в прегръдките си най-малкото и къдраво агънце. Представляваше много идилична картина, която му достави удоволствие, но не можа да го подведе. Играе, при това за мен, помисли си Каупъруд.

— Овчарката с овцете! — възкликна той, като се приближи и погали по главата агнето в ръцете й. — Прелестни създания! Появяват се и изчезват като пролетни цветя.

Оцени с поглед артистичността на роклята й, но не каза нищо. Много ясно разбираше, че на нея и най-странният костюм ще й стои добре. Тя се правеше, че не съзнава как играе различни роли, които й идваха естествено, имаше право да заема тези пози и дори бе задължена да го прави, сякаш те бяха част от физическите й данни.

— Да беше дошъл малко по-рано — каза Беренис, — щеше да се запознаеш с нашия съсед Артър Тавистък. Все ми помага за къщата. Трябваше да замине за Лондон, но утре пак ще дойде да свърши едно-друго.

— Гледай ти! Каква практична стопанка! Да кара гостите си да работят! Да не би тук работата да е главното забавление? А аз какво трябва да правя?

— Ще изпълняваш дребни поръчки. И без това доста ми се събраха.

— Та аз така започнах кариерата си.

— Гледай да не я завършиш така. — Тя го хвана под ръка. — Хайде, скъпи. Добсън, вземи агнето — викна тя на овчаря, който се приближи и изпълни нареждането.

Те минаха по равната зелена морава и се качиха на яхтата. Там, на верандата под навеса, бе сложена маса. Вътре, до един от отворените прозорци, мисис Картър четеше. Каупъруд я поздрави сърдечно. Беренис го поведе към масата.

— Сядай сега тук и се наслаждавай на природата — нареди му тя. — Просто се отпусни и забрави за Лондон. — После му сервира любимата му напитка — настойка с мента. — Сега да ти кажа какво съм намислила да правим, ако имаш време. Имаш ли?