Стоик

Докато Каупъруд и Беренис обикаляха катедралите, Ейлийн и Толифър посещаваха парижките кафенета, модни магазини и забележителности. Щом разбра, че Ейлийн ще дойде, Толифър я изпревари с едно денонощие и й състави програма, която да я развлече и да я задържи в Париж. Защото знаеше, че френският свят не е нов за нея. Тя бе посещавала Париж и повечето европейски курорти неведнъж, когато Каупъруд бе искал да я направи щастлива. И досега пазеше скъпи спомени оттам и понякога те се мяркаха твърде живи в съзнанието й.

И все пак Ейлийн смяташе Толифър за много забавен. Още щом тя пристигна, той й се обади вечерта в „Риц“, където бе отседнала с прислужницата си, малко озадачена защо изобщо е тук. Наистина имаше намерение да ходи в Париж, но се бе надявала Каупъруд да е с нея. Е, поне бе убедена, че сега той е много зает — в Лондон вестниците гърмяха за неговите делови работи, а и той доста ловко й бе представил нещата по начин, удобен за него. Освен това бе срещнала една сутрин Сипънс във фоайето на „Сесил“ и той я обсипа с какви ли не подробности за всичките дела в Лондон, толкова заплетени, че мъжът й бе напълно погълнат от тях.

— Ще обърне града с главата надолу, мисис Каупъруд — й бе казал Сипънс, — стига да реши, че си струва. Само ми се ще да не се товари толкова много — макар че Сипънс искаше тъкмо това. — Той не е вече така млад, ама главата му още щрака както едно време.

— Зная, зная — му бе отвърнала Ейлийн. — Нищо няма да ми кажете за Франк, дето вече да не го зная. До последния си час ще работи.

Този разговор със Сипънс я поуспокои, макар Ейлийн все още да подозираше, че във всичко е замесена жена… вероятно Беренис Флеминг. Да, но тя, Ейлийн, беше мисис Франк Каупъруд. Оставаше й утешението, че където и да се чуеше името й, всички се обръщаха и я гледаха — в магазините, хотелите, ресторантите, А сега се появи и Брус Толифър… Ето го красив като винаги, влиза в апартамента й почти веднага, след като тя е пристигнала:

— Значи сте се вслушали в съвета ми! В такъв случай поемам отговорността за вас. Ако имате настроение, облечете се веднага за вечеря. Поканил съм приятели във ваша чест, американци. Познавате ли семейство Брейнърд от Ню Йорк?

— О, да — каза Ейлийн, замаяна от емоции. Бе чувала, че семейство Брейнърд са много богати и с добро обществено положение. Доколкото си спомняше, по баща миеш Брейнърд се казваше Маригоулд Шумейкър и бе от Филаделфия.

— Мисис Брейнърд е тук, в Париж — продължи Толифър. — Ще вечеряме с нея и още няколко приятели в „Максим“, а след това отиваме у един аржентинец. Убеден съм, че ще ви бъде интересно. Ще ви стигне ли един час, за да се облечете? — и той се обърна към вратата като човек, който очаква много весела вечер.

— Да, струва ми се — каза Ейлийн, като се засмя. — Но трябва да излезете веднага, за да почна.

— Чудесно. Бъдете в бяло, ако имате, и си сложете тъмночервени рози. Ще изглеждате ослепително!

Ейлийн се поизчерви, като го чу да говори така свойски. Я какъв чевръст кабалеро!

— Точно така ще се облека — каза тя, като му се усмихна живо, — стига да я намеря тази рокля.

— Чудесно! След час ще дойда да ви взема. Засега довиждане — и той се поклони и излезе.

Докато се обличаше, Ейлийн продължаваше да се чуди на внезапното, настойчиво и самоуверено ухажване на Толифър. Очевидно пари не му липсваха. И страхотни връзки. Тогава защо се занимаваше с нея? Защо тази мисис Брейнърд ще идва на вечеря, която не е в чест на нея самата? Колкото и да я измъчваха тези противоречиви мисли, бързото сприятеляване с Толифър, дори да беше фалшиво, я радваше. Ако той беше авантюрист и я ухажваше хладнокръвно заради парите, както мнозина други, то явно бе много хитър. И й предлагаше какви ли не развлечения, неща, на които не бе способен никой от кавалерите й през последните няколко години. Те по-скоро бяха скучни, а маниерите им я дразнеха.

— Готова ли сте? — възкликна Толифър сърдечно, влизайки в стаята й след около час и оглеждайки бялата й рокля с червени рози на кръста. — Ако тръгнем сега, ще сме тъкмо навреме. Мисис Брейнърд ще доведе един млад банкер от Гърция, а приятелката й, мисис Джудит Торн, която още не познавам — един арабски шейх, Ибрахим Абас бей, за когото не се знае защо е в Париж! Но поне говори английски, а и гъркът също.

Толифър бе въодушевен и още по-самоуверен. Разхождаше се леко из стаята, опиянен от мисълта, че отново е във форма, и започна да критикува мебелировката в апартамента й, което й се стори забавно.

— Погледнете тези пердета! Как може да се допуска такова нещо! А като се качвах тук, асансьорът скърцаше. Представяте ли си такова нещо в Ню Йорк! И хора като вас си мълчат!.

Ейлийн се почувствува поласкана.

— Толкова ли е зле? — попита тя. — Дори не съм обърнала внимание. То къде ли другаде може да отседне човек?

Той бутна с пръст копринените ресни на лампиона.

— Ето има петно от вино. И някой си е гасил цигарите по този гоблен, който е само имитация. Прав е човекът!

Ейлийн се засмя, развеселена от тази му мъжка придирчивост.