Стоик

— Е, хайде — каза тя. — Може и по-лошо да е. Да не караме гостите да чакат.

— Права сте. Чудя се дали тоя шейх е чувал за американското уиски. Да идем да видим!

„Максим“ през 1900 година. Лъснати като огледало черни подове, отразяващи стени в помпейско червено, позлатен таван и светлините на три огромни полилея от малки кристални призми. Навсякъде покрай стените — червено-кафяви кожени канапета е малки уютни маси: типично галска атмосфера, разчетена да осигури онова духовна и емоционално отпускане, заради което светът по онова време пристигаше там и само там — в Париж! Със самото си влизане изпадаш в блажен делириум. Виждаш всякакви типове, костюми от всички народи на света, пищен парад на богатството, титлите, положението и славата, всичките тези хора, които са стегнати със стоманеното въже на светските условности, но все пак се мъчат да се освободят от тях, които са привлечени към тази витрина на волния дух, подредена от самата условност.

Ейлийн замря от възторг, че е тук и всички я виждат. Както Толифър очакваше, приятелите му закъсняха.

— Шейхът — обясни той — понякога се загубва.

Но само няколко минути по-късно влязоха мисис Брейнърд и нейният грък заедно с мисис Торн и арабския й кавалер. Публиката особено се разшава при появата на шейха. Толифър веднага се зае да прави тежко-тежко поръчката, като се наслаждаваше на половин дузината келнери, които кръжаха като мухи около масата. За голяма негова радост шейхът веднага хареса Ейлийн. Закръглените й форми, яркочервената й коса и руменината по страните му обещаваха повече наслади, отколкото тънките и не така пищни мисис Брейнърд и мисис Торн. Той не забелязваше никоя друга освен нея и я обсипа с вежливи въпроси. Откъде е? И нейният мъж ли е милионер като всички американци? Може ли да получи една от нейните рози? Харесва му тъмният им цвят. Била ли е в Арабия? Ще й хареса животът в някое чергарско бедуинско племе. В Арабия било много красиво.

Ейлийн усещаше вторачения поглед на искрящите му черни очи, гледаше мургавото му лице, добре подстриганата брада и дългия му, леко гърбав нос и едновременно се вълнуваше и се измъчваше от съмнения. Какво ли ще е, ако започне интимна връзка с него? А ако замине за Арабия — какво ще стане с нея, след като попадне в лапите на такова чудовище? И макар че се усмихваше и му отговаряше на всичките въпроси, е облекчение усещаше присъствието на Толифър и приятелите му край тях, колкото и да не й допадаше насмешливото им внимание.

Ибрахим, като узна, че тя е в Париж за няколко дни, помоли да се види пак с нея. Той бил довел свой кон за парижките надбягвания, за Голямата награда. Иска ли тя да го види в конюшнята? След това могат да обядват заедно. Къде е отседнала, в „Риц“? А… той има апартамент на улица Саид край Булонския лес.

По време на тази сцена Толифър, изпаднал в много добро настроение, се стараеше с всички сили да очарова Маригоулд, която го подиграваше за тази негова кова любовна история, макар много добре да схващаше за какво става дума.

— Кажи ми, Брус — закачи го тя, — какво ще правим ние, горкичките, след като ти така добре си се уредил?

— Ако става дума за теб, каквото кажеш. Не мога да твърдя, че съм много ухажван.

— Така ли? Значи бедното момче е самотно?

— Да, самотно, и то повече, отколкото можеш да си представиш — отговори той печално. — А твоят съпруг? Няма ли да има нещо против външната намеса?

— Не се бой за него! — каза тя, като се усмихна окуражаващо. — Просто налетях на него, преди да се срещна с теб. Между другото, откога не сме се виждали?

— От доста години. Но кой е виновен? Я кажи, разправят, че си имала яхта.

— Чул си за капитана? Кълна се, просто ми е капитан и нищо повече. Искаш ли да попътуваме с нея?

Толифър се оказа в затруднено положение. Откога мечтаеше за такова предложение, а сега не можеше да го приеме. Трябваше да продължи да си върши работата, иначе край на сегашното му благополучие.

— Е — каза той на смях, — нали не отплаваш утре?

— О, не!

— Ако говориш сериозно, мисли му!

— От сериозно по-сериозно! — отвърна тя.

— Ще се види. А искаш ли да обядваш с мен тази седмица? След това можем да се разходим в Тюйлери.

Малко по-късно той плати сметката и те си тръгнаха.

Полунощ. У Сабинал. Както винаги, пълно с хора. Рулетка. Карти. Танци. Интимни групички, които си говорят оживено или вяло. Сабинал лично посрещна Толифър и компанията му и им предложи да останат при него до един часа, когато ще има изпълнение на известна група руски танцьори и певци.