Стоик

Последва посещение при Ришар, после при Краусмайер и при прочулия се наскоро парфюмерист Люти. Следобедът приключи с чай в „Жерме“. А за девет часа той я заведе на вечеря в „Кафе дьо Пари“, където бяха поканени Рода Тейър, прочута американска оперетна певица, с летния й компаньон Мело Бариос, втори секретар в бразилското посолство. Сред гостите бе и Мария Резщат от чешко-унгарски произход. При едно от предишните си посещения в Париж Толифър се бе запознал с нея. Тогава тя бе съпруга на един от представителите на тайната военна мисия на Австрия във Франция. А сега, когато обядваше веднъж в „Маргьори“, я видя в компанията на Сантос Кастро, баритон във Френската опера, който пееше с новата американска оперна звезда Мери Гардън. Тя му каза, че съпругът й е починал. Толифър забеляза, че Кастро леко я отегчава и че ако е свободен, с удоволствие би се видяла с него. Тя му се стори доста по-подходяща за Ейлийн, отколкото младите му приятелки. Беше природно интелигентна и приятно зряла. Той веднага реши да ги запознае.

Ейлийн остана поразена от нея. Мария Резщат имаше поразителна външност — висока, с гладка черна коса и странни сиви очи. Тази вечер бе облечена с рокля от червено кадифе, падаща на съблазнителни гънки около тялото й. За разлика от Ейлийн не носеше никакви бижута, а косата й бе просто опъната назад. Поведението й към Кастро подсказваше, че не държи на него освен може би по някакви снобски съображения. Като се обърна към Ейлийн и Толифър, тя им разказа как те двамата с Кастро наскоро са направили едно пътешествие из Балканите. Ейлийн се удиви от такава откровеност — твърде скоро; след като Толифър й бе обяснил, че двамата са просто добри приятели. И макар че самата тя имаше немалко прегрешения, Ейлийн твърде много благоговееше пред общоприетите правила. А тази жена бе така спокойна и самоуверена, че очевидно се надсмиваше над претенциите на обществото. Ейлийн бе очарована,

— Знаете ли, на Изток — разказа им мадам Резщат — жените са робини. Вярно, само циганките, изглежда, са свободни, но те пък са на дъното на обществото. Жените на повечето сановници и титулувани люде са всъщност робини, които живеят в страх пред мъжете си.

Ейлийн се усмихна мрачно на тези думи:

— Това може би не се отнася само до Изтока — каза тя.

Мадам Резщат се засмя мъдро.

— Да. Има нещо вярно. И тук има робини. Сигурно и в Америка.

Ослепително белите й гладки зъби лъснаха. Ейлийн се усмихна, защото знаеше много добре колко зависима е в чувствата си от Каупъруд. Защо тази жена можеше да е така еманципирана, да живее, без да е привързана към никой мъж, поне така дълбоко и мъчително като нея… На Ейлийн й се поиска да я опознае по-отблизо, да общува с Мария Резщат и по някакъв начин да поеме от нейното спокойствие и безразличие към условностите.

Кой знае защо, мадам Резщат също се заинтересува от Ейлийн. Разпита я за живота в Америка. Колко време възнамерява да остане в Париж? Къде е отседнала? Покани я на обяд на другия ден и Ейлийн охотно се съгласи.

Едновременно с това главата й бръмчеше от следобедните им начинания и участието на Толифър в тях. Обиколката им по магазини и ателиета и тактичните му съвети й отвориха очите: има какво още да се желае във външността й, но нищо не е непоправимо, С нея ще се заемат лекари, масажисти, козметички. Ще започне диета. Толифър ще я промени изцяло. Но защо? Какво цели той? Очевидно не си позволяваше волности с нея. Връзката им беше чисто платоническа. Ейлийн бе озадачена. Е, все едно, Каупъруд и без това не се интересуваше от нея и тя трябваше някак да продължи да живее.

Като се върна в хотела, Ейлийн усети внезапно и остро желание да сподели мъката си с някого, с човек, с когото да се отпусне и да бъде естествена. Трябваше й близък, от чиято критика да не се бои, човек, на когото да се довери. Спомни си как на тръгване Мария Резщат бе стиснала здраво ръката й. Дали нямаше да намери в нея всичко това или поне нещо подобно?

Десетте дни, предвидени за посещението в Париж, минаха бързо, а Ейлийн изобщо не беше готова да се връща в Лондон. Всъщност тя съзна, че Толифър е предприел цяла кампания за подобряване на външния й вид и на вкусовете й и е ангажирал с това не само себе си, но и цяла армия специалисти. Необходимо им бе време. А крайният резултат може би щеше да предизвика някаква промяна в отношението на Каупъруд. Не съм още стара, казваше си Ейлийн, а пък и той е така обзет от борба за бизнеса си, че може би е готов да заживеят отново с обич, макар и не с любов. Необходимо му е да стабилизира общественото мнение за себе си в Англия, мечтаеше си тя, и в такъв случай за него ще е полезно, а може би дори приятно да е с нея постоянно, да заживее добре с жена си и този факт да стане обществено достояние.