Стоик

Сабинал притежаваше великолепни скъпоценни камъни, средновековно италианско стъкло и сребро и редки платове от Азия със странна тъкан и цвят, но далеч по-внушителна от колекциите му, които той показваше най-небрежно, бе собствената му личност — неуловима и мефистофелска, тъмна и интересна, която като наркотик опиваше всички околни. Той познаваше толкова много хора, бе посещавал любопитни места. Каза им, че през есента ще пътува и известно време няма да приема хора у дома си. Заминавал за Ориента, за да събира редки предмети, които да продава на частни колекционери. Всъщност печелеше доста добре от тези пътувания.

Ейлийн, както и всички останали, бе очарована. Още повече че Толифър не им каза нищо за финансовата страна на въпроса. Просто по-късно щеше да изпрати чек на Сабинал, заплащайки посещението им в неговото заведение, а другите остави с впечатлението, че е близък приятел на Сабинал.

ГЛАВА XXXV

Толифър още веднъж усети цялата важност на възложената му задача, когато на третия ден след пристигането на Ейлийн получи допълнителни две хиляди долара от парижкия клон на Централното нюйоркско кредитно дружество, което още преди той да замине, го уведоми, че трябва да държи връзка с неговите лондонски и парижки клонове.

Сега вече нямаше никакво съмнение, че е спечелил Ейлийн. Той й се обади по телефона пет часа след посещението им у Сабинал и я покани на обяд, а по тона й разбра, че тя се радва да го чуе. Ейлийн се чувствуваше щастлива тъкмо от това негово другарство, от приятелството на човек, който се интересува от нея. По някакъв начин той й напомняше за някогашния Каупъруд — енергичен, сърдечен и немалко властен.

Толифър си подсвиркваше, след като затвори телефона. Сега изпитваше към Ейлийн по-топло чувство, отколкото когато се зае със задачата си. Защото вече я познаваше и разбираше колко важни са били за нея вниманието и обичта на Каупъруд и какво означава да ги загуби напълно. Самият той често изпадаше в депресии също защото бе загубил нещо, и сега можеше да й съчувства.

Предишната вечер у Сабинал, когато Маригоулд и мисис Тори така нехайно и безразлично я изключваха от време на време от разговора си, Толифър забеляза безпомощното изражение на лицето й. Това го бе накарало да я отведе към рулетката, за да погледат играта. Несъмнено тя щеше да се окаже трудно протеже. Но той бе поел това задължение и от успеха му зависеше неговото бъдеще.

Но, боже господи, мислеше си той, Ейлийн трябваше да свали поне десет килограма! Трябваха й също по-подходящи дрехи и едно по-светско поведение. Много беше свита. Трябваше да й внуши уважение към самата себе си и тогава и другите щяха да я зачитат повече. Ако не успееше да направи това за нея, пари, не пари, тази работа по-скоро щеше да му навреди, отколкото да му помогне.

И тъй като Толифър винаги се бореше здраво за постигане на целите си, сега реши да действува незабавно, без да жали сили. Понеже искаше да я очарова и знаеше, че това зависи от блестящия му външен вид, той положи извънредни грижи за облеклото си. Погледна се в огледалото и се засмя — къде е сега онова жалко същество от преди шест месеца в Ню Йорк? Къде е онази Розали Харигън с мизерната й стаичка? А отчаяните му опити да си намери работа!

Квартирата му в Булонския лес бе само на няколко минути пеша от „Риц“. Тази сутрин той вървеше по улиците леко, като безгрижен парижанин, галеник на съдбата. Обмисляше кои шивачи, фризьори и шапкари да наеме за преобразяването на Ейлийн. Зад ъгъла беше ателието на Клодел Ришар. Щеше да я заведе при него, като предварително го инструктира да я убеди, че ако свали десетина килограма, той ще й направи такива тоалети, след които ще се обръщат всички, и тя първа ще въведе тези нови модели. Сетне при Краусмайер на булевард Осман. Неговите обувки се славеха като най-добрите. Толифър вече се бе осведомил по този въпрос. А на Рю дьо ла Пе какви украшения, скъпоценни камъни, парфюми! На улица Дюпон какви козметични салони, а най-прочутият от тях — на Сара Шимел. Смяташе да заведе там Ейлийн.

В летния ресторант на Наташа Любовски с изглед към парка и „Нотр Дам“ двамата седяха на чашка кафе с лед и разбит със захар жълтък „А ла Суданов“ и Толифър я посвещаваше в тайните на парижките вкусове и модни новости. Чувала ли е, че Тереза Бианка, нашумялата испанска танцьорка, си поръчва пантофките при Краусмайер? А че Франческа, най-малката дъщеря на херцог Толе, също е негова клиентка? А знае ли какви чудеса е постигнала Сара Шимел в разкрасяването на жените? Той й изброи няколко имена.