Стоик

Докато се разхождаха бавно из галерията и се спираха да разглеждат няколкото редки портрета на Ромни и Гейнзбъро, Джонсън разказа накратко историята на рода Стейн. Покойният лорд бил разсъдлив и любознателен човек, интересувал се най-вече от хетски разкопки и писменост, като пръснал доста пари за тях — нещо, за което историците му изразили голямата си благодарност. Младият Стейн, по-скоро отблъснат от антикварните интереси на баща си, водел активен светски живот и се занимавал с финанси. Бил много известен, канели го навсякъде, но го ценели и като бизнесмен. По време на сезона у тях се устройвали много приеми и балове. Родовото му имение в Трегасол било една от забележителностите на Англия. Имал очарователна лятна къща в Прайърс Коув, на Темза, край Марлоу, и винарна във Франция.

Каупъруд сдържа усмивката си, когато Джонсън назова новото местопребиваване на Беренис, и преди да каже каквото и да било, чу гласа на лорд Стейн, който поздрави весело и двамата:

— А, значи сте тук, Джонсън! А това сигурно е мистър Каупъруд.

Стейн протегна ръка, а Каупъруд, като го измери бързо е поглед и остана доволен от видяното, се здрависа енергично с него.

— Много ми е приятно. За мен е чест — каза той.

— Честта е моя — отвърна Стейн. — Елвърсън ми разказа за вас. Как мислите, дали няма да ни е по-удобно в библиотеката?

Той звънна на прислугата да донесе напитки и ги въведе в прекрасна стая с високи стъклени врати, които водеха към заобиколена от зидове градина. Докато Стейн се грижеше за тях като домакин, Каупъруд продължи да го изучава. Този човек определено го предразположи. В неговата непринудена учтивост имаше някаква подкупваща простота, както и предпазливост, на които можеше да разчита всеки, спечелил доверието му. Но това не беше лесно. С лорд Стейн човек трябваше да се отнася честно и да зачита интересите му.

И все пак Каупъруд реши засега да не разкрива напълно машинациите си. Същевременно не забравяше за Беренис, тъй като те двамата бяха решили тя да му помага да поддържа отношения с хора като Стейн, Но след като лордът се оказа така привлекателен, Каупъруд не беше сигурен, че иска да се възползва от нейните услуги. Ала реши да не мисли за това, защото Джонсън започна да говори за състоянието на лондонското метро.

А щом той свърши, Каупъруд се зае да изложи гладко и бавно своя план за обединение на подземните линии. Спря се най-вече на електрифицирането, осветлението, новата система на отделна електротяга за всеки влак, въздушните спирачки и автоматичната сигнализация. Стейн го прекъсна само веднъж, за да попита:

— А какъв контрол предвиждате върху цялата система — личен или на управителен съвет?

— Управителен съвет, разбира се — отвърна Каупъруд, като възнамеряваше точно обратното. — Моят план е — продължи той, докато двамата го гледаха мълчаливо — да постигна обединение на линиите, да създам нова компания, в която да влиза и притежаваната от мен Чаринг Крос. А за да накарам сегашните притежатели на акции от централното колело да участвуват, им предлагам по три дяла от обединен на компания за всеки един от малките, които сега притежават. И тъй като за строежа на Чаринг Крос ще отидат най-малко два милиона долара, сами разбирате колко ще нарасне стойността на акциите.

Той млъкна, за да види какво впечатление е направил, и като установи, че е добро, продължи:

— Не смятате ли, че това е изгодно, особено ако се споразумеем предварително, че всички линии на новата компания ще бъдат модернизирани и експлоатирани като единна система? При това без никакви допълнителни разноски от страна на учредителите, а просто за сметка на разпродажбата на нови акции?

— Да, според мен е изгодно — каза Стейн, а Джонсън кимна в знак на съгласие.

— Е, в общи линии такъв е моят план — продължи Каупъруд. — Разбира се, след време мрежата може да се разшири, но този въпрос ще се решава от директорите на новата компания.

Той си мислеше за Скар, Хадънфийлд и другите, чиито договори можеше предварително да купи, за да ги препродаде после далеч по-изгодно.

Тук лорд Стейн замислено се почеса по ухото.

— Според мен — каза той — вашето предложение да заменяте три акции срещу една може да съблазни само част от акционерите. Но вие забравяте един важен фактор — настроението срещу вас. Така че дори да предложите три акции срещу една, това няма да е достатъчно, за да ви оставят да действате както намерите за добре, което, доколкото разбирам, за вас означава да си осигурите пълен контрол. Защото у нас държат управлението на компанията да бъде в ръцете на англичани. Ние с Джонсън го установихме още веднъж, когато обявиха вашата покупка на Чаринг Крос. Освен това вече съществува известна опозиция в Метрополитън и Районната, дори тенденция да се обединят срещу вас. А, да ви призная, директорите на тези две компании никога не са били приятелски настроени един към друг!

Тук Джонсън язвително се засмя.