— Така че, ако не действате изключително предпазливо и тактично — продължи Стейн, — ако не се обърнете към най-подходящите хора по най-подходящия начин, и то по-скоро чрез английски, а не американски посредници, можете да се окажете в задънена улица.
— Точно така — каза Каупъруд, който много добре разбираше какво има предвид Стейн.
Ако държеше да ги спечели за себе си, за да му измъкнат от огъня този английски кестен, те щяха да искат не само пари — той бе предложил предостатъчно, — но и някаква форма на съвместен контрол. А ако не го постигнеха, тогава щяха да претендират за гаранции за своите капиталовложения и най-вероятно за равномерното разпределяне на печалбата в съответствие е вложения капитал с оглед на постепенното разширяване на предвижданата мрежа. А как щеше да стане това? В момента той беше доста озадачен и за да изясни своята, както и тяхната позиция, добави:
— Именно в тази връзка си мислех: как бих могъл да ви заинтересувам? Отлично разбирам, че сте съвсем наясно и ако се съгласите да ми сътрудничите, можете да направите много за създаването на едно по-доброжелателно отношение към мен в деловите кръгове. Как смятате, какво друго бих могъл да ви предложа в компенсация, като се изключи замяната на акции три срещу една? Какво частно споразумение между нас тримата бихте желали да постигнем?
Той замълча. Последва разговор, който бе твърде сложен и дълъг, за да го разказваме тук. Ставаше дума, най-общо, за предварителната работа, която трябваше да извършат Стейн и Джонсън. А тя, както обясниха двамата на Каупъруд, се състоеше най-вече в това, да го въведат в своите кръгове, защото без запознанството с някои личности чисто финансовите му дела нямаше да се помръднат нито крачка напред.
— В Англия — продължи Стейн — успехът се постига главно чрез покровителството и поддръжката на определени финансови и обществени кръгове, а не толкова чрез усилията на отделни личности, колкото и способни да са те. И ако не сте приети от тези кръгове и не се ползвате от тяхното разположение, ще срещате пречки на всяка крачка. Разбирате ли ме?
— Напълно — отвърна Каупъруд.
— Каквото и да предприемете, у нас никога не се прави хладнокръвен и практически пазарлък. Необходими са също взаимно разбиране и уважение. А това не се постига за миг. И зависи не само от рекомендациите, но и от личните отношения както от частен, така и от светски характер. Разбирате ли какво ви говоря?
— Напълно — отговори Каупъруд.
— Но преди всичко е необходимо да се постигне ясно споразумение на каква компенсация освен на обмена на акциите могат да разчитат лицата, които се заемат да осигурят такава обществена поддръжка и доброжелателен прием на вас и на вашето предприятие.
Каупъруд седеше небрежно отпуснат в креслото си, слушаше лорд Стейн и привидно се съгласяваше с него. Но един по-внимателен наблюдател би забелязал известен метален блясък в очите и леко свиване на устните му. Той разбираше много добре, че като му четеше тези наставления, Стейн се държи с него снизходително. Защото естествено бе научил за скандалите, свързани е кариерата му в Щатите, и знаеше, че в Чикаго и Ню Йорк той не е приет в обществото. И колкото и дипломатично и учтиво да се държеше лорд Стейн, Каупъруд не си правеше никакви илюзии и приемаше неговите наставления така, както трябваше — като на човек, поставен добре в обществото, към човек, който е отхвърлен от него. И все пак Каупъруд не изпитваше нито досада, нито възмущение. Дори можеше да се каже, че се забавляваше иронично. Защото все пак се чувствуваше господар на положението. Защото се канеше да направи за Стейн и неговите приятели нещо, което не бе по силите на никого другиго.
Когато Стейн най-сетне свърши, Каупъруд му зададе няколко въпроса относно подробностите на тяхното споразумение, но Стейн отвърна изключително учтиво, че е най-добре да остави това на Джонсън. И все пак той вече очакваше не само Каупъруд да му гарантира за всяка една от акциите му от Метрополитън и Районната три от новото предприятие, но и да постигне с него тайно и ненарушимо споразумение, в което правата му, както и тези на Джонсън, да бъдат осигурени и те да спечеля: добре от новото голямо начинание. И така, докато Стейн спокойно вадеше монокъла си и го нагласяваше на дясното си око, за да вижда събеседника си по-добре, Каупъруд подчерта колко му е признателен за този негов личен интерес и учтивостта да му обясни сложната ситуация. Изрази увереност, че нещата ще се уредят добре и за двете страни. Но все пак оставаше въпросът за финансирането, с което той сам щял да се заеме. Вероятно ще се наложи да се върне скоро в Америка, за да осигури тези пари, преди да разговаря с английските акционери — нещо, с което Стейн се съгласи.
Но Каупъруд отдавна вече имаше предвид създаването на акционерно дружество, в което той да държи контролния пакет от петдесет и един процента и което да заеме достатъчно пари на тази английска компания, за да може тя да падне в ръцете му в случай на крах. Струваше си да помисли по този вариант.