Стоик

Причината беше самата личност на Каупъруд и въздействието му върху присъстващите. Например Колторп, председателят на Електротранспортната компания, рус, набит петдесетгодишен мъж, бе дошъл, пълен с предубеждения към всеки американец, дръзнал да се захване с лондонското метро, но явно остана поразен от мълниеносните действия на Каупъруд. Райдър огледа дрехите му и не пропусна да забележи красивите му ахатови копчета на ръкавелите, светлокафявите му обуща и добре ушития му костюм в пясъчен цвят. Явно Америка вече бе родила нов, особен вид бизнесмен. Стига да поискаше, този човек можеше да стане голяма сила в лондонските делови кръгове.

Джонсън реши, че в случая Каупъруд е проявил доста проницателност и дори приемлива хитрост. Този човек бе безжалостен, но това бе нормално, когато се сблъскваха толкова много различни интереси. Джонсън тъкмо си тръгваше, когато Каупъруд се приближи към него.

— Мистър Джонсън, имам сведения, че лично се интересувате от метрото — каза той, като се усмихна сърдечно.

— Да, донякъде — отвърна Джонсън учтиво, но и предпазливо.

— Моите хора ме осведомиха — продължи Каупъруд, — че вие сте повече, или по-малко специалист по разрешителните за метрото. Аз съм се учил зад океана н, да си призная, тук се чувствам новак. Стига да нямате нищо против, по-нататък можем да обсъдим някои от тези въпроси. Ако искате, да обядваме или да вечеряме заедно в моя хотел или другаде, където няма да ни пречат?

Уговориха се за вечерта на идния вторник в хотел „Браун“.

След като всички си излязоха и Каупъруд остана сам със Сипънс, той се обърна към него:

— Значи така, Де Сото, взехме си беля на главата. Какво ще кажеш за тези англичани?

— Е, помежду си сигурно добре се разбират — отвърна Сипънс, все още подразнен от поведението на Джонсън, — но ти, шефе, трябва да си нащрек с тях. Най-сигурно е да разчиташ на хората, които сам си въвел в бизнеса.

— Сигурно си прав, Де Сото — каза Каупъруд, усетил какво си мисли Сипънс. — Но се боя, че ще трябва да включа и някои от тях, за да вървят нещата гладко. Няма да им хареса цялото предприятие да е на американците и ти много добре го знаеш.

— Така си е, шефе, но ще ти трябват и американци, за да не те изненадат неприятно местните хора!

А в главата на Каупъруд се въртеше мисълта, че всъщност му трябват неколцина предани и въодушевени англичани като Джонсън, Грийвс и Хеншоу, и дори онзи мълчалив Райдър, който го оглеждаше така внимателно, без да каже нито дума. Сега, когато се развихри, някогашните му американски сътрудници можеха да се окажат неподходящи. Знаеше много добре, че в света на бизнеса има кризисни моменти, в които не трябва да се допускат чувства. Тъкмо животът го бе научил на това правило. И той не беше човекът, който щеше да обърне гръб на този свой безпощаден, но много добър учител.

ГЛАВА XXXI

Макар че двете страни се споразумяха да ле дават на пресата никакви сведения за покупко-продажбата на Чаринг Крос, новината се появи във вестниците. Вероятните източници бяха Райдър, Колторп или Делафийлд, които като акционери и служители в Електротранспортната компания преди прехвърлянето на собствеността й се опасяваха за бъдещето си и водеха чести разтвори по въпроса. Много скоро Каупъруд бе обсаден от репортери, някои от които от финансовите отдели на вестниците, които попитаха Каупъруд ще потвърди ли слуха.

Той ги осведоми искрено, че сделката е в ход и в най-скоро време ще бъде регистрирана. Каза им също, че първоначално не е смятал да купува нищо в Лондон, тъй като предприятията му в Щатите все още отнемат много от времето му, но че към него са се обърнали делови лица, заангажирани с лондонското метро, които са потърсили съветите му като специалист по финансирането и експлоатацията на градския транспорт. В резултат на това се е стигнало до покупката на Чаринг Крос, а той се интересувал и от някои други проекти. Дали ще се заеме със строеж на цялото метро, зависело от някои проучвания, които тепърва щял да прави.

В Чикаго редакционните коментари на това съобщение можеха да се сравняват с диво ръмжене. Виж го ти този безцеремонен мошеник, който неотдавна бе низвергнат от нашия град, да вземе да отиде в Лондон, където с богатство, хитрини и най-обикновена наглост е успял да спечели доверието на властите в английската; столица, и те да заложат на него за решаването на транспортните проблеми на града! Явно англичаните не са си направили труд да се запознаят с тъмното му минало. А щом то излезе наяве, там няма да го търпят, така както не го търпяха в Чикаго! В още няколко американски града вестниците последваха примера на чикагските и излязоха с подобни редакционни статии.