Стоик

— Така си е — отвърна той примирено. — Не, още не съм се запознал с него, но признавам, че е важна личност. И може да стане така, че от него да зависи много. Но със или без Стейн аз ще осъществя този проект.

— Със или без Стейн ти ще постигнеш това, което искаш — каза Беренис. — Много добре го знаеш, както и аз. От никого нямаш нужда, нито дори от мен и отиде при него и хвана ръката му.

ГЛАВА XXIX

Доволен от сделката, която сигурно щеше да се отрази добре на по-нататъшната му дейност в Лондон, Каупъруд реши да посети Ейлийн, за да я омилостиви. Толифър не му се бе обаждал и той се чудеше какво да предприеме по-нататък, без да се издава.

Когато наближи апартамента на Ейлийн, който беше до неговия, той чу смеха й, а като влезе, я намери пред голямото огледало, заобиколена от шивачки и модистки от един лондонски магазин. Тя се оглеждаше, докато прислужничката оправяше гънките на роклята й. Из цялата стая бяха разпръснати хартии, кутии, етикети и дрехи и Каупъруд забеляза, че роклята на Ейлийн е великолепна, избрана за разлика от друг път с по-добър вкус. Две шивачки с карфици в уста стояха на колене пред Ейлийн и правеха бързи промени в дрехата, а една много красива и елегантна жена ги командваше.

— Я виж ти — забеляза Каупъруд, след като влезе, — май съм излишен тук, макар че бих погледал, ако нямате нища против.

— Влизай, Франк — викна го Ейлийн. — Меря една вечерна рокля. Още малко. Това е мъжът ми — каза тя и се обърна към групата жени, които се поклониха почтително.

— Признавам, че това светлосиво страшно ти отива — каза Каупъруд. — Подчертава косата ти. На друга жена нямаше да върви. Но аз всъщност идвах да ти кажа, че ще се наложи да поостанем в Лондон.

— Така ли? — попита Ейлийн, като се обърна леко към него.

— Вече сключих онзи договор, за който ти говорих. Остава да се уточнят само още някои подробности. Рекох да ти кажа.

— О, Франк, та това е чудесно! — Ейлийн беше във възторг.

— Е, няма да ти отнемам повече време. Доста съм зает.

— Между другото — каза Ейлийн, като усети желанието му да се измъкне и поиска да не го притеснява повече, — току-що се обади мистър Толифър. Върнал се е и ще обядва с нас. Обясних му, че ти може да си зает. Сигурна съм, че ще прояви разбиране.

— Няма да е лесно — поде Каупъруд, — но ще се постарая да дойда — което Ейлийн разбра точно както трябваше — че едва ли ще може.

— Добре, Франк — каза тя, а той й махна с ръка за довиждане и излезе.

Ейлийн знаеше, че няма да го види до другия ден, а може и до по-късно, но сега не я болеше толкова от обичайното му безразличие. По телефона Толифър й се бе извинил, че не й се е обаждал толкова време, и бе попитал нетърпеливо дали ще дойде във Франция. Ейлийн недоумяваше как е могла да спечели вниманието на такъв блестящ джентълмен. Защо се интересуваше той така от нея? Сигурно заради парите. И все пак: колко привлекателен беше! Тя нямаше какво да мисли за подбудите, след като неговото внимание й носеше толкова радост.

И все пак главната причина Толифър да иска тя да дойде във Франция, макар това да съвпадаше с желанието на Каупъруд да я отстрани от Лондон, беше, че бе станал една от безнадеждните жертви на чаровете на Париж. Тогава, още преди автомобилите да влязат в широка употреба, Париж — дори повече от по-късно, бе център за развлечения на богаташите от целия свят — американци, англичани, бразилци, руснаци, гърци и италианци, — хора от всички страни идваха тук и заради тях съществуваха лъскавите магазини, очарователните цветарници и безбройните кафенета с техните летни столове и маси отвън, крещящите кабарета, блестящите тълпи в Булонския лес, конните надбягвания в Отьой, хазартът, операта, театрите и подземният свят.

Вече съществуваха интернационалният хотел — под името „Риц“, а също и ресторантите за гастрономите — „Кафе дьо ла Пе“, „Воазен“, „Маргьори“, „Жиру“ и още пет-шест. А за поета, художника или романиста без пукнат грош оставаше Латинският квартал. В този град и дъждовете, и снеговете, пролетните и есенните дни, и яркото слънце, и сивите небеса въздействаха добре на чувствителните, творчески натури. Париж пееше. И с него пееше младостта, а с нея старостта, амбицията, богатството и дори поражението и отчаянието.

Не трябва да се забравя, че за пръв път през живота си Толифър се видя с пари и си подготви блестяща програма на Казанова. Толкова приятно беше да можеш да се обличаш добре, да имаш постоянен адрес, какъвто подобава — в момента „Риц“, да бързаш към най-изисканите заведения, да оглеждаш фоайетата, да се спираш на баровете, да поздравяваш приятели и познати.