Стоик

Един истински важен гост — поне в очите на Хадънфийлд и Етиндж — бе Абингтън Скар. Човек с доста съмнителен произход — нямаше нито титла, нито род, — той все пак бе направил финансов фурор навремето. През последните четири години бе организирал компания за отглеждане на добитък в Бразилия. Акционерите й печелеха доста добре от нея. Сега смяташе да отглежда овце в Африка и бе получил от правителството разрешително при нечувано изгодни условия. Като се прибавят и умението му да свежда до минимум разходите и да намира пазари, очакваше се скоро той да стане милионер. И най-злостните нападки срещу него от страна на тези, които го подозираха в какво ли не, досега не бяха успели ни най-малко да му навредят. Хадънфийлд и Етиндж се възхищаваха от успехите му, но още не бяха готови.да участвуват в неговия бизнес. От време на време купуваха от акциите му, но и бързо ги продаваха. Сега Скар се бе захванал с нещо ново, което да му донесе бърз и голям успех — линията Бейкър Стрийт — Уотърлу, за която бе получил разрешително от Парламента. И тъкмо в тази връзка неочакваната поява на Каупъруд го заинтригува много.

Тъй като Ейлийн дълго се гласи пред огледалото, семейство Каупъруд закъсня за обеда. Когато двамата влязоха в гостната, повечето гости вече се бяха събрали и от чакането на лицата им бе изписана досада. Особено Етиндж бе твърдо решил да не обръща голямо внимание на семейство Каупъруд. Но щом те се появиха и Хадънфийлд ги посрещна сърдечно, другите веднага се обърнаха към тях, забравиха раздразнението си и проявиха искрен интерес към американците. Етиндж едва се надигна от стола и кимна сковано, когато ги запознаваха, но не пропусна да огледа внимателно Каупъруд. А лейди Етиндж, която бе чела всичко за него в английската преса, веднага реши, че след мъжа й Каупъруд е най-важната личност в тази компания. Тя му прости спонтанно за Ейлийн, като прецени, че се е оженил рано, а след това философски е решил да търпи този неудачен брак. А Скар бе достатъчно проницателен, за да види, че е в присъствието на един от господарите на техния свят.

След дългата самота в Ню Йорк Ейлийн сега се чувствуваше неудобно в това общество и всячески се постара да се държи естествено, но успя само да покаже прекалена любезност и дори възторженост, като непрекъснато се усмихваше на всички. Във всяка дума се усещаше колко неуверена е в себе си. Каупъруд забеляза всичко, но реши, че ще се справи и за двамата, затова с присъщата си дипломатичност се обърна към лейди Етиндж като към най-възрастната и очевидно най-забележителната гостенка.

— Малко съм ходил сред английската природа — каза той съвсем, просто, — но трябва да призная, че дори най-повърхностните ми впечатления този следобед напълно оправдават възхищението, с което се ползва тя.

Да, така си е — отвърна лейди Етиндж, любопитна да узнае какви са вкусовете и склонностите му. — Значи наистина сте очарован?

— Да и мисля, че мога да обясня защо. Оттук е тръгнало това, с което се слави сега моята страна. — Каупъруд наблегна на думата „сега“ и тя го забеляза. — Да вземем например италианската култура продължи той, — ние я ценим като култура на нация, съвършено различна от нашата; същото може да се каже за Франция и Германия. Но тук съвсем естествено и с голяма симпатия разпознаваме първоизточниците на нашата собствена култура и развитие, дори ако не сме съвсем от английски произход.

— Твърде мило говорите за Англия — каза лейди Етиндж. — Вашият род оттук ли е?

— Да, родителите ми бяха квакери. Възпитан съм с тяхната сурова простота и го съзнавам.

— Боя се, че не всички американци са така сърдечни.

— Мистър Каупъруд е добре осведомен за всяка страна — каза лорд Хадънфийлд, като се приближи, — защото е похарчил цяло състояние в продължение на дълги години, за да събере произведения на изкуството отвсякъде.

— Колекцията ми е съвсем скромна — каза Каупъруд. — Гледам на нея просто като на едно начало.

— А тези произведения на изкуството се помещават в един от най-красивите музеи, които някога съм виждал — продължи лорд Хадънфийлд, като се обърна към лейди Етиндж. — Това е домът на мистър Каупъруд в Ню Йорк.

— Имах удоволствието да присъствам на разговор за вашата колекция, когато бях последният път в Ню Йорк, мистър Каупъруд — намеси се Стоунледж. — Вярно ли е, че сте дошли, за да я попълните? Май четох нещо такова във вестниците.

— Това са само слухове — отвърна Каупъруд. — В момента не събирам нищо друго освен впечатления. Просто минавам през Англия на път за Европа.