Стоик

— Да, капитанът ни запозна. Само че Толифър вече го бе подработил. И е същински гений с дамите. Така ги печели, че практически монополизира по-хубавите.

— След като ти си там? Как мога да ти повярвам?

— Чудно наистина, но този човек е много особен. Надушва точно какво е нужно. Аз лично малко се виждах с него, но на Ейлийн направи такова впечатление, че тя дори иска да го поканим на обяд.

Каупъруд погледна мрачно Беренис, но тя на свой ред му отвърна доволна:

— Много се радвам. Наистина. Ейлийн има нужда от разнообразие. Това отдавна трябваше да стане.

— Така е — каза Каупъруд. — След като аз не мога да съм такъв, какъвто иска, защо да не го получи от друг? Във всеки случай се надявам и смятам, че той ще бъде благоразумен. Ейлийн вече се гласи да ходи в Париж да пазарува. Така че нещата се нареждат добре.

— Много добре — възкликна Беренис усмихната. — Може пък да успеем да осъществим плановете си. И чия е заслугата?

— Нито твоя, нито моя. Просто стана така, както когато ти дойде при мен миналата Коледа, без изобщо да се надявам.

И той започна отново да я гали, но тя, погълната от мислите си, го спря с думите:

— Чакай, чакай, разкажи ми за Лондон и после и аз ще ти съобщя нещо.

— За Лондон ли? Засега перспективите са чудесни. Нали ти споменах в Ню Йорк за онези двамата, Грийвс и Хеншоу, на които им отказах. Сега се получи писмо от тях в хотела, малко преди да тръгна. Искат да се видят с мен и аз им назначих среща. А що се отнася до големия проект, тук има неколцина души, с които смятам да говоря. Щом се разбере нещо, веднага ще ти кажа. А междувременно искам да се измъкнем някъде с теб. Да успеем малко да си починем, преди да се захвана с всичко това. Но Ейлийн… Докато тя не замине… — той млъкна за миг. — Смятам, разбира се, да я убедя да отиде в Париж и тогава ние с теб можем да заминем за Норкап или по Средиземно море. Един от моите агенти ми каза, че може да осигури яхта под наем за лятото.

— Яхта, яхта! — възкликна Беренис радостно, като същевременно сложи пръст на устата му. — Не, не, не! Ще попречи на моите планове. Уредила съм някои неща така, както аз ги искам. Аз…

Но Каупъруд я сграбчи и запуши устата й с целувка.

— Я какъв си нетърпелив! — каза тя меко. — Чакай малко… — и го заведе в другата стая, където край отворения прозорец бе сложена маса. — Вижте, господарю, чака ни пир за двама. Вашата робиня ви кани. Ако седнеш и пийнеш с мен и се държиш като добро момче, ще ти разкажа какво съм свършила. Ако щеш вярвай, намерих изход.

— Изход ли? — закачи я Каупъруд. — Толкова скоро? Де да можех и аз така!

— Е, почти — продължи Беренис, като вдигна кана с любимото му вино и наля на двамата. — Може да ти се стори странно, но аз доста си мислих. А когато се размисля…

Тя спря и погледна към тавана. Той взе чашата от ръцете й и я целуна, както тя очакваше.

— Назад, Цезаре! — закачи го Беренис. — Още няма да пием. Първо ти седни там, а аз — тук. И ще ти кажа всичко. Ще ти се изповядам.

— Дяволче! Я по-сериозно, Беви!

— Никога не съм била по-сериозна — каза тя. — Чуй ме, Франк. Стана така: на кораба имаше пет-шест англичани, млади и стари, и все хубави. Поне тези, с които аз флиртувах, бяха хубави.

— Сигурно — каза Каупъруд добродушно, макар и с малко съмнение. — И какво?

— Е, щом ще си толкова великодушен, трябва да ти кажа, че го направих заради тебе, при това невинно, макар и да не ми повярваш. Разбрах например, че на някакви си три десетина мили от Лондон има малко живописно място, Бовъни. На Темза. За него ми каза един много привлекателен млад мъж, неженен. Артър Тавистък. Той живее там с майка си лейди Тавистък. Сигурна съм, че тя ще ти допадне. А и майка ми много го хареса. Така че…

— Така че ние заминаваме за Бовъни, двете с майка — каза Каупъруд язвително.

— Точно така! — не остана назад Беренис. — И за това исках да ти говоря — за майка. Отсега нататък ще трябва да й обръщаш доста внимание. И много по-малко на мен. Освен като мой настойник — и тя го щипна за ухото.

— С други думи, Каупъруд, настойник и приятел на семейството. — Той се усмихна криво.

— Точно така — настоя Беренис. — Нещо повече, много скоро ще замина на пътешествие с лодка заедно с Артър. При това — тук тя се засмя — той обещава чудесна малка яхта, идеална за нас с майка. Ще има лунни нощи и слънчеви следобеди, и чайове; майките ни ще си седят или ще плетат, или ще се разхождат в градината, ти ще пушиш и ще четеш, а ние с Артър…

— О, да, разбирам, чудесно ще си прекараме: с яхта, любовник, пролет, настойник, майка. Какво идеално лято.

— За по-добро не може и да се мечтае — настоя Беренис бурно. — Той дори ми каза какви са навесите — в червено и зелено. Описа и всичките си приятели.

— И те сигурно са в червено и зелено — обади се Каупъруд.

— Почти. Нали ги знаеш, с фланелени панталони и блейзери. Както си му е редът. Така каза Артър на майка. Обеща да ни запознае с тях,

— А поканите за сватбата?

— Ще ги изпратим най-късно до юни, да знаеш.

— А може ли аз да съм кумът, дето ще предаде булката на младоженеца?

— Може, разбира се — отвърна Беренис, без да се усмихва.