Стоик

Преди да замине, бе поразпитал тук-там и бе узнал, че в отсъствието на Каупъруд Ейлийн е завързвала доста долнопробни връзки, компрометиращи както нея, така и Каупъруд, макар и тя да не заемаше някакво важно обществено положение. Как така, питаше се той, Каупъруд го е допускал? Но сега, когато се запозна с нея и си припомни историята на нейния съпруг, вече бе склонен да мисли, че за Каупъруд това е бил единственият разумен изход. Защото Ейлийн определено бе решителна и напориста жена и ако мъжът й започнеше борба за свободата си, тя нямаше да остави камък върху камък, но щеше да го задържи и дори преднамерено да му навреди.

А съществуваше и възможността някой ден Каупъруд да се обърне срещу него и да го обвини в интимна връзка с Ейлийн — реална или не, за да се отърве от нея. Но ако пък Толифър докажеше, че Каупъруд го е наел за тази цел, разкритията му нямаше да са приятни за нито един от тях двамата. Така че какво имаше да губи? Не беше трудно да има такива отношения с Ейлийн, че мъжът й да не успее да го обвини в нищо.

А за нея можеше да направи доста. По време на това пътешествие бе забелязал, че тя доста пийва. Ще я пази от тази й слабост. А и дрехите й… Той познаваше модисти в Париж, които ще са му благодарни за честта да я облекат, както трябва. Най-сетне с нейни пари, разбира се, нямаше да е трудно да й бъдат организирани пътувания — до Екс ле Бен, Биариц, Диеп, Кан, Ница, Монте Карло, стига тя да му се довереше. Той щеше да покани някои стари приятели, да си плати старите дългове, да завърже нови познанства!

Толифър лежеше в каютата си, пушеше и пийваше от високата чаша уиски със сода, като разсъждаваше за тези неща. Каква каюта! И работа за 200 долара седмично! И тези 3000 долара!

ГЛАВА XXIII

В едно облачно априлско утро „Кайзер Вилхелм Велики“ се приближи към пристанището в Саутхамптън. Слънцето едва пробиваше през гъстата английска мъгла. Облечен в елегантен сив делови костюм, Каупъруд стоеше на горната палуба и наблюдаваше тихото пристанище и невзрачните къщици по брега. Ейлийн беше до него в най-разкошния си пролетен тоалет. Край тях кръжаха прислужницата й, Уилямс, слугата на Каупъруд, и личният му секретар Джеймисън. Долу на пристана стояха Джаркинс и Клурфейн заедно с група репортери, които умираха от нетърпение да попитат Каупъруд верен ли е слухът — пуснат от Джаркинс, — че идва в Лондон, за да купи една прочута колекция от картини, собственост на някакъв английски пер, за когото той не бе и чувал.

В последния момент Толифър обяви, че няма да слезе от кораба с тях, а ще продължи до Шербур и по-нататък до Париж. Каупъруд оцени високо този му тактически ход. Но Толифър също така съобщи най-небрежно, като се постара да го чуе и Ейлийн, че ще пристигне в Лондон следващия понеделник или вторник, когато се надява да има удоволствието да се види със семейство Каупъруд, преди те да заминат за континента. При което Ейлийн потърси погледа и одобрението на мъжа си и като ги получи, заяви, че те ще се радват да ги посети в „Сесил“.

В този момент Каупъруд се наслаждаваше с пълна сила на своята значимост и благополучие. Щом се настаняха и той се отървеше от Ейлийн, веднага щеше да отиде в „Кларидж“, където Беренис го чакаше с майка си. Усети се млад — Одисеи, който поема на ново тайнствено пътешествие! Радостта му растеше и от факта, че е получил телеграма на испански: „Слънцето огрява Англия, на която ще стъпи кракът ти. Сребърна врата се отваря пред твоите успехи и слава. Морето бе сиво без теб, от златен по-златен.“ Беше от Беренис, разбира се, и той се усмихна при мисълта, че ще я види.

Репортерите го обградиха. „Закъде заминава?“, „Вярно ли е, че е ликвидирал всичките си чикагски предприятия?“, „Наистина ли е пристигнал в Англия, за да купи прочутата картинна колекция, както се говори?“ На всички тези въпроси той благоволи да отговори сдържано, но усмихнато. Всъщност е пристигнал на дълга лятна почивка, тъй като отдавна не си е позволявал такова нещо, обясни Каупъруд. Не, не е ликвидирал всичките си чикагски предприятия, само ги е реорганизирал. Не, не е дошъл да купи колекцията на Феърбанкс. Виждал я е и много се възхищава от нея. Но дори не му е известно, че тя се продава.

И през цялото време Ейлийн се перчеше край него доволна, че си е възвърнала старото величие. „Илъстрейтид Нюс“ бе изпратил художник, за да й направи скица.

Когато репортерите поутихнаха, Джаркинс и Клурфейн веднага се присламчиха към него, за да изразят почитанията си и да го помолят да не прави никакви изявления, докато не говори с тях. На което Каупъруд отвърна:

— Много добре, щом желаете.