Стоик

Едва след три дни, за да подчертае пред Джаркинс и Клурфейн своята значимост, Джонсън ги покани и им заяви, че е обсъдил въпроса с някои от своите приятели и като е разбрал, че са склонни да се запознаят с проектите на Каупъруд, е готов, но само ако мистър Каупъруд го покани, да се срещне и разговаря с него. Ала при условие, че до срещата им Каупъруд не установява никакви други делови контакти. Защото останалите акционери били хора, с които не бива да си играе.

С тези думи се разделиха, а Джаркинс и Клурфейн забързаха към най-близката поща — съобщиха на Каупъруд за важните успехи, които са постигнали, и го призоваха непременно да дойде в Лондон, като го помолиха най-любезно междувременно да преустанови всякакви други контакти, тъй като предстоящата среща, ако се осъществи, ще има всеобемащ характер.

Каупъруд прочете телеграмата и се засмя, като си спомни колко строго бе смъмрил Джаркинс. И все пак им отговори, че в момента е много зает, но възнамерява да отплува на петнадесети април и с удоволствие ще се срещне с тях при пристигането си и ще обсъди предложението им. Същевременно изпрати и шифрована телеграма на Сипънс, в която му съобщи, че пристига в Лондон и че е отхвърлил предложението на Грийвс и Хеншоу, но все пак е добре Сипънс да се погрижи те да узнаят за предстоящото му пътуване, свързано с голям проект за подземната железница, който няма никакво отношение към тяхната Чаринг Крос. Тази информация сигурно щеше да ги вразуми и да ги накара да му направят ново предложение, което той можеше да приеме, преди да са му предложили нещо друго. В такъв случай щеше да държи в ръцете си оръжие, с което да въздейства на новите си партньори.

През това време уреждаше и какви роли да играят Беренис, Ейлийн и Толифър в бъдещите му планове.

ГЛАВА XXI

След всичко, което се случи, Ейлийн не забрави мрачните си съмнения, но все пак бе поразена от внезапната промяна в поведението на Каупъруд. Въодушевен от своите лондонски проекти, Беренис и предстоящата промяна на обстановката, Каупъруд почна да й доверява повече. Ето взима я със себе си в Англия. Завещанието му, в което й възлага да се грижи за къщата и да се разпорежда с бъдещите му дарения, я караше да си мисли, че той явно се е променил от чикагската катастрофа. Животът му е нанесъл удар, който го е отрезвил, мислеше си тя, и то в такъв момент от кариерата му, когато е в разцвета на силите си. Той пак се е върнал при нея или поне е на път да го стори, И само този факт бе достатъчен, за да възстанови вярата й в любовта и в трайността на другите човешки чувства.

И тя се хвърли в бесни приготовления за пътуването. Накупи какво ли не. Обиколи своите шивачи, шапкари, магазините за бельо. Взе си куфари последна мода. И още веднъж показа за голяма своя радост и за ужас на Каупъруд, макар че той вече бе свикнал, ненаситната си страст към блясък и разкош. Като разбра, че са наели най-хубавите каюти на „Кайзер Вилхелм Велики“, отплаващ идния петък, Ейлийн се снабди с бельо като за младоженка, макар да знаеше много добре, че между нея и мъжа й вече не може да съществува близост.

Междувременно Толифър, който още не бе успял да се запознае с Ейлийн, получи за голямо свое облекчение препоръчано писмо с плана на същия кораб и билет и за още по-голяма радост и възторг с три хиляди долара в брой, което рязко се отрази на готовността и интереса му към предстоящата задача. Сега вече той бе твърдо решен да направи добро впечатлеше на Каупъруд, един мъж, който очевидно добре владееше изкуството да взима от живота каквото иска. И след като хвърли поглед към вестниците, скоро установи, както бе очаквал, че семейство Каупъруд ще пътува с „Кайзер Вилхелм Велики“, който отплава в петък.

Беренис, като узна от Каупъруд какво вече е свършил, обяви намерението си да замине с майка си със „Саксония“ по Гунардовия маршрут, който отплаваше два дни преди „Кайзер Вилхелм“. Щяха да го чакат в хотел „Кларидж“ в Лондон, където вече бяха отсядали.

Непрекъснато преследван от журналистите, Каупъруд им съобщи, че заминава с жена си на дълга лятна почивка в Европа, че вече не се интересува от Чикаго или, по-точно, в момента няма да предприема нищо там. Това изявление бе последвано от редакторски коментари за неговата кариера и гения му. Колко жалко, че се оттегля тъкмо сега, когато има богатство, способности и сили. Този вестникарски шум му дойде добре — съвсем неочаквано не само го признаваха, но и заличаваха следите му и му даваха време да реши какъв път да поеме.

Дойде и денят на отплаването. И на Ейлийн, която се разхождаше по палубата като жена, държаща без никакви усилия всичко в ръцете си.