Стоик

— О, да, разбира се, мистър Толифър, ще ми бъде много приятно — и забелязала пренебрежителната усмивка на лицето на мис Гивънс, добави: — Колко жалко, че трябва да тръгвате, мис… а… мис…

— Мис Гивънс — побърза да каже Толифър.

— О, да — продължи Ейлийн, — не чух добре името.

Но Аласандра само вдигна вежди и без да обръща внимание на предизвикателството, хвана Толифър под ръка, усмихна се за сбогом на Каупъруд и излезе.

Щом останаха сами, Ейлийн започна веднага да излива злобата си:

— Как ги мразя тези сноби, дето нямат нищо освен връзките на рода си и все гледат високомерно на другите или поне се опитват! — възкликна тя.

— Но, Ейлийн — успокояваше я Каупъруд, — колко пъти съм ти казвал, човек гледа да блесне, с каквото може. Тя например придава голямо значение на произхода си и го натрапва злобно. Нищо не представлява, нищо и никаква глупава хлапачка. Защо й се дразниш? Недей, моля те.

В този момент той сравняваше Ейлийн с Беренис. Колко достойно Беренис щеше да постави Аласандра на мястото й!

— Е, поне мистър Толифър е много мил и чаровен — заключи тя предизвикателно. — И общественото му положение не е по-ниско от нейното, ми се струва. Как мислиш?

— Няма причини да се съмнявам — отвърна Каупъруд, като се усмихваше вътрешно — не толкова иронично, колкото тъжно — на простотата и невинността на Ейлийн в тези въпроси. — Във всеки случай мис Гивънс, изглежда, е във възторг от мистър Толифър. Така, че ако приемеш, че тя има някакво обществено положение, то същото сигурно важи и за него.

— Само че той е толкова учтив, нещо, което не мога да кажа за нея. Почти винаги е така, когато жена се сблъска с жена!

— Бедата на жените е в това, Ейлийн, че те се занимават с едно и също. Мъжете или по-точно техните интереси са много по-разнообразни.

— И все пак мистър Толифър ми хареса за разлика от това момиче.

— Е, тогава няма защо да общуваш с нея. И не виждам причина да не се държим приветливо с него, стига ти да искащ. Не забравяй, че държа това пътешествие да ти бъде приятно — и той й се усмихна чаровно.

Час по-късно я наблюдаваше крадешком, докато тя се преобличаше за следобедната разходка по горната палуба. Ейлийн бе така оживена, е нов интерес към себе си и живота. Чудно нещо, мислеше си той, колко бързо печелиш някого, ако се отнасяш с необходимото внимание към неговите слабости, наклонности и желания.

А нима Беренис не правеше същото с него? Напълно бе способна на такова нещо. И той бе готов да й се възхити сега — иронично, както се възхищаваше на себе си.

ГЛАВА XXII

Наближаваше краят на плаването. Толифър всячески се стараеше да спечели благоразположението и а Ейлийн. За две вечери уреди да играят карти, като предвидливо отстрани мис Гивънс. Покани една много известна актриса, млад банкер от Запада, който сподели, че с удоволствие би се запознал със съпругата на Каупъруд и една млада вдовица от Бъфало, която бе така племена от светските маниери и приятната му външност, че с гордост би общувала с всеки, с кого го той я запознаеше.

Малко бе да се каже, че Ейлийн се въодушеви от тези неочаквани запознанства и най-вече от очевидния интерес на Толифър към нея, още повече че Каупъруд, макар и да не участваше в тези срещи, явно ги одобряваше. Дори предложи, след като пристигнат в Лондон и се установят в хотел „Сесил“, тя да покани Толифър и неколцина от неговите приятели на чай или обяд. И той самият щял да намине, стига да има време. Ейлийн благодареше на съдбата за този шанс и веднага прие не толкова, за да започне връзка с Толифър, колкото да докаже, че все още умее да установява контакти, които му се нравят.

Каупъруд се убеди, че Толифър може да бъде оставен да действува сам както намери за добре. Очевидно бе доста умен и тактичен, а също умееше да се държи безукорно в общество. А ако изведнъж му хрумне да стане любовник на Ейлийн, за да я спечели, да се ожени за нея и да заграби част от личното й богатство? Едва ли ще успее. Ейлийн никога нямаше да се влюби сериозно в друг мъж.

Толифър понякога се измъчваше, че участвува в такава мръсна игра, но много добре знаеше, че е извадил голям късмет в този свой провален живот и в никакъв случай не трябва да го изпуска. След като бе стигнал дотам, че да се остави, както беше доскоро, да го храни някаква актриса, защо да не спечели пари от това, че е поел задължението да придружава, насочва и забавлява тази жена. Тя, разбира се, не умееше да се държи в общество, все правеше това, което не трябва, умираше от желание да се хареса и сигурно би могла да се облича с повече вкус и да бъде обучена на съответното поведение, за да се чувствува уверена сред хората. Но поне бе дружелюбна и признателна и той спокойно можеше да направи за нея много.