Стоик

— Оказа се — продължи Джонсън, — че неотдавна те са отишли в Ню Йорк и са се обърнали към мултимилионера Каупъруд. Предложили са му само петдесет процента срещу това той да осигури парите за строежа на линията — Джонсън хихикаше. — После, разбира се, той трябвало да им плати сто хиляди лири за работата им като инженери. — При тези думи и двамата не можаха да сдържат смеха си. — Той естествено — продължи Джонсън — им отказал. Но както личи, иска да получи или контролния пакет акции, или нищо. Изглежда, или поне така твърдят онези хора, се интересува от някаква комбинация на тези линии, за каквато ние с вас сме си мислили през последните десетина години. Както знаете, от Чикаго го гонят.

— Да, знам — каза Стейн.

— Освен това току-що прочетох една статия за него, оставена ми от тези господа. Ето я — и той извади от джоба си страница от нюйоркския „Сън“, в средата на която имаше голям, доста сполучлив портрет на Каупъруд.

Стейн разгърна страницата и погледна портрета, след което вдигна очи към Джонсън.

— Не изглежда зле, а! Има живот в него!

После се занима с таблиците и схемите за предприятията на Каупъруд.

— Двеста и петдесет мили… само за двадесет години.

Сетне прочете описанието на къщата му в Ню Йорк и добави:

— Че и познавач на изкуството!

— Ето тук пише за причините за провала му в Чикаго, главно политически и социални, доколкото разбирам — прекъсна го Джонсън, сетне изчака Стейн да прочете този абзац.

— Голяма схватка, няма що! — заяви Стейн, след като го прочете. — Капиталовложенията му се изчисляват на около двадесет милиона.

— И нита цент по-малко, както твърдят онези двама посредници. Но най-важното сведение, което ми дадоха, е, че той ще пристигне тук след седмица-две. Те искат аз да се срещна с него, за да обсъдя не само линията Чаринг Крос, която те, изглежда, са усетили, че трябва да си вземем обратно, но и една по-обща система, както ние сме си говорили.

— Но кои са те, тези Джаркинс и Клурфейн? — попита Стейн. — Приятели на Каупъруд ли?

— Ни най-малко — обясни Джонсън бързо. — Дори напротив, те признават, че са банкови посредници, които гонят комисиона, все едно дали от Грийвс и Хеншоу, или от Каупъруд, или от нас, или пък от всички заедно. Те не са негови представители.

Стейн иронично вдигна рамене.

— Изглежда — продължи Джонсън, — са чули отнякъде, че е мислил по въпроса за обединяването на линиите, и биха искали аз да събера много вложители; като най-важният ще е Каупъруд, и да му представя идеята за сливаме по такъв начин, че да го заинтересувам. За което естествено ще искат комисиона.

Стейн го погледна развеселен.

— Ама са го измислили!

— Да, отхвърлих това предложение — продължи Джонсън предпазливо. — Но си мисля, че тук може да се крие нещо повече, отколкото личи на пръв поглед. Не е изключено Каупъруд наистина да проявява интерес. Може би си струва ние е вас да помислим. Защо тази Чаринг Крос да продължава да ни виси на врата като воденичен камък. Знам много добре, че е невъзможно американски милионер да дойде тук и да вземе в ръцете си нашата подземна железница. Но е възможно той да се свърже с определена група тук — вие, лорд Етиндж и Хадънфийлд — и да се споразумеете за някаква форма на съвместен контрол.

Той млъкна, за да види как ще реагира Стейн.

— Точно така, Елвърсън, точно така — заяви Стейн. — Ако някои от нашите акционери все още проявяват същия интерес, както преди няколко години, защо да не ги привлечем пак в схватката. Каупъруд в никакъв случай няма да може да се вклини без тях.

Той стана, отиде до прозореца и се загледа навън, докато Джонсън продължи да му обяснява, че Джаркинс и Клурфейн ще му се обадят след няколко дни, за да чуят решението му и че няма да е зле да ги предупредят — ако ще си имат работа с него или е хора, върху които той упражнява влияние, ще трябва да запазят най-дълбока тайна и да оставят всичко на него.

— Правилно! — каза Стейн.

Този план, добави Джонсън, ще трябва да включва не само линията Чаринг Крос, но и Електротранспортната компания като нейна единствена притежателка или поне като неин посредник. После той и Стейн ще сондират Хадънфийлд, Етиндж и останалите и ще видят дали могат да се надяват на предварително споразумение. В края на краищата напълно възможно бе Каупъруд да предпочете тях двамата и останалите акционери пред Джаркинс и Клурфейн или пред Грийвс и Хеншоу, които сами не можеха да направят нищо и не бяха по-опасни от амбулантни търговци.

Стейн напълно се съгласи с него. Разговаряха до мръкване. Падна типичната лондонска мъгла. Стейн си спомни, че го чакат на чай, а Джонсън — че има заседание. И двамата се разделиха в превъзходно настроение.