Стоик

— Вие сигурно разбирате, мистър Джонсън — продължи Джаркинс с възможно най-благата усмивка, — че ние не сме упълномощени от мистър Каупъруд да ви направим тази визита. Но вероятно все пак схващаме нейната важност. Както знаете, Грийвс и Хеншоу са свързани с Електротранспортната компания, а доколкото ми е известно, вие сте неин юрисконсулт.

— Един от нейните юрисконсулти — поправи го Джонсън предпазливо. — Но те от доста време не са се обръщали към мен.

— Така, така — отвърна Джаркинс, — и все пак ми се струва, че ще се заинтересувате. Тъкмо нашата фирма свърза Грийвс и Хеншоу с мистър Каупъруд. Както ви е известно, мистър Каупъруд е изключително богат. Финансирал е всякакъв вид транспорт в Америка. Разправят, че бил ликвидирал чикагските си предприятия за най-малко двадесет милиона.

Като чу тази сума, мистър Джонсън наостри уши. Транспортът си е транспорт — в Чикаго, Лондон или другаде, — а човек, който разбира от него дотам, че да измъкне двадесет милиона, сигурно много добре знае какво иска. Джаркинс веднага забеляза интереса му.

— Може и да е така — блъфира Джонсън малко сухо, като си даде вид, че това не го интересува особено, — но какво общо имам аз? Не забравяйте, че съм просто един от юрисконсултите на Електротранспортната компания и изобщо не съм свързан нито с мистър Грийвс, нито с мистър Хеншоу.

— Но вие се интересувате от Лондонската подземна железница като цяло или поне така ми каза мистър Клурфейн — настоя Джаркинс. — Или по-точно — добави той дипломатично, — представлявате хора, които са заинтересовани от развитието на този транспорт.

— Позволих си да кажа на мистър Джаркинс — намеси се Клурфейн, — че вие, мистър Джонсън, се споменавате във вестниците като представител на акционерните дружества Метрополитън и Районната линия, а също така и Сити — Южен Лондон и Централната лондонска линия.

— Вярно е — отвърна Джонсън на пръв поглед спокойно и уверено. — Аз наистина съм представител на тези компании. Но не разбирам какво се иска от мен. Ако се отнася до покупко-продажба на нещо, свързано с линията Чаринг Крос — Хампстед, не съм човекът, към когото трябва да се обърнете.

— Нека да ви обясня — настоя Джаркинс, като се наведе към Джонсън., — Въпросът стои така: мистър Каупъруд ликвидира всичките си трамвайни предприятия в Чикаго и няма да има с какво да се занимава. Но той не е човек, който може да седи със скръстени ръце. Както знаете, работил е в Чикаго повече от двадесет и пет години. Не че търси къде да си вложи капитала, не. Това го разбраха и господата Грийвс и Хеншоу. Те се свързаха с него чрез нашата кантора „Джаркинс, Клурфейн и Рандолф“. Мистър Клурфейн оглавява лондонския ни отдел.

Джонсън кимна, като вече слушаше много внимателно.

— Разбира се — продължи Джаркинс, — нито мистър Клурфейн, нито аз сме упълномощени от мистър Каупъруд да говорим от негово име. Но сме убедени в едно: сегашното положение с Лондонското метро е такова, че ако подходящ човек му го изложи по подходящ начин, резултатите могат да бъдат от полза за всички заинтересовани. Защото аз знам със сигурност, че мистър Каупъруд отхвърли предложението за линията Чаринг Крос не защото смяташе, че няма да е рентабилна, а защото не му бе предложен контролният пакет — нещо, на което той винаги държи. А освен това тя му се стори само едно късо разклонение, което не е пряко свързано с цялата подземна мрежа, и в такъв случай може да се експлоатира като малко обособено предприятие. А той се интересува от лондонската железница като цяло.

Тук гласът на Джаркинс стана съвсем ласкав.

— Попитах мистър Клурфейн — каза той меко — кой е човекът, който знае най-много за лондонската подземна мрежа и ще разбере колко е важно да въвлечем в нея Каупъруд. Защото, ако правилно схващаме положението — и тук той погледна мистър Джонсън почти зловещо, — дошло е време да се обедини и модернизира цялата система, а много добре се знае, че мистър Каупъруд е гений в областта на транспорта. Той скоро ще пристигне в Лондон и ние смятаме, че е добре с него да се срещне някой, който да му внуши колко ни е необходим човек като него. А ако вие не искате да се занимавате с този въпрос, мистър Джонсън — Джаркинс си мислеше за Стейн и връзките, които разправяха, че имал, — то тогава може би познавате някой, който ще се заинтересува, и ще ни го посочите. Разбира се, ние сме борсови посредници и бихме искали да въвлечем мистър Каупъруд, за да си получим комисионата, което е неизбежно в сделки като тази.

Джонсън седеше на бюрото си и не гледаше нито Джаркинс, нито Клурфейн, Взираше се в пода.

— Хм — започна той. — Мистър Каупъруд е американски милионер. Има огромен опит в строежа и експлоатацията на трамвайните линии и естакади в Чикаго и другаде, доколкото знам. Смятате, че аз съм човекът, който да го привлече към решаване на проблема с Лондонското метро. И ако го направя, ще трябва да ви платя или да уредя да ви се плати за това, че сте осигурили помощта на мистър Каупъруд за неколцина лондончани, които искат да натрупат печалби от транспорта.