Стоик

Заедно с Райдър във фирмата постъпи и лорд Гордън Родерик Стейн, първородният син на граф Стейн. По това време Стейн току-що бе завършил Кембридж и баща му очакваше, че това е достатъчно, за да стане достоен приемник на бащината си титла. Но младежът си беше особняк и се интересуваше повече от практическата, а не от историческата страна на живота, Той влезе в обществото тъкмо когато блясъкът на наследените титли бе почнал да потъмнява и дори понякога да е засенчван от финансовите светила. В Кембридж се бе увличал от икономика, политика, социология и бе надавал ухо към социалистите от „Фабианското общество“2, без обаче да забравя за предстоящото си наследство. След като се запозна с Райдър, също едва ли не изцяло погълнат от дейността на големите акционерни компании, Стейн бързо възприе идеята му, че истинските лордове на бъдещето са финансистите. Светът се нуждаеше от повече материални и технически средства, а финансистът, който се посветеше на това дело и удовлетвореше тази потребност, щеше да бъде движеща сила в развитието на обществото.

Проникнат от тези убеждения, Стейн се зае да изучава английските закони за дейността на акционерните дружества в кантората на „Райдър, Булок, Джонсън и Чанс“. Най-много се сближи с Елвърсън Джонсън. В него видя проницателния човек от низините, решен да се издигне до върха, а Джонсън зачиташе у Стейн наследника на социални и финансови привилегии, който все пак е решил да се занимава с практически дела.

И Джонсън, и Стейн още от самото начало разбраха какви големи възможности се крият в подземния железопътен транспорт в Лондон. Затова интересът им в никакъв случай не се изчерпваше с основаването на Електротранспортната компания, чието ядро представляваха. Когато бе предложено да се построи модерната линия Сити — Южен Лондон, те, както и техните приятели, вложиха в нея известни суми с уговорката, че някога ще се осъществи свързването й е двете стари линии, пресичащи сърцето на Лондон — Метрополитън и Районната. Като Демостен в речите си към атиняните Джонсън се обърна към английските финансисти с апела, че който намери капитал, за да купи акции от тези две линии и да си осигури контролния пакет от петдесет и един процента, може да се смята за собственик на цялата подземна мрежа и да се разпорежда е нея както намери за добре.

След смъртта на баща си Стейн заедно с неколцина приятели, между които и Джонсън, се опита да изкупи акциите на Районната линия, като се надяваше по този начин да си осигури контрол и върху двете линии, но тази задача се оказа не по силите им. Имаше твърде много неизкупени акции, а те не можаха да съберат необходимата сума. И тъй като линията не се експлоатираше както трябва и акциите не носеха доход, препродадоха голяма част от закупените.

Що се отнася до линията Чаринг Крос, за чието строителство бяха създали Електротранспортната компания, те така и не събраха необходимата сума и не успяха да разпродадат пуснатите акции, за да получат капитал за строежа, който щеше да възлезе на милион и шестстотин и шестдесет хиляди лири стерлинги. Най-сетне решиха чрез Грийвс и Хеншоу да потърсят един или неколцина финансисти, които или да вземат в ръцете си линията Чаринг Крос, или да се обединят с тях, та да се сбъдне мечтата им да получат Метрополитън и Районната линия.

Но досега не се бе получило нищо. Джонсън вече бе на четиридесет и седем години, а лорд Стейн — на четиридесет, и двамата се бяха поуморили и доста се съмняваха в успеха на това си голямо начинание.

ГЛАВА XIX

В тази ситуация в кантората на Елвърсън Джонсън влизат господата Джаркинс и Клурфейн с молба да разговарят с мистър Джонсън по някакъв много важен въпрос. Отнасяло се до господата Грийвс и Хеншоу, които неотдавна били в Ню Йорк, както сигурно е известно на мистър Джонсън, за да разговарят с техния клиент мистър Франк Каупъруд, когото мистър Джонсън естествено знае.

Мистър Джонсън призна, че е чувал за него. А с какво може да услужи на господата?

Беше една от най-хубавите пролетни утрини в Лондон. Слънчевите лъчи се изливаха по каменната римска настилка. Когато посетителите влязоха, Джонсън тъкмо ровеше в тесте документи по едно дело за нанесени щети срещу компанията Сити — Южен Лондон. Беше в добро настроение, тъй като денят бе топъл и ясен, акциите на Районната линия леко се бяха повишили, а и сериозната реч, която бе държал предишния ден пред Международната методистка лига в Епуърт, бе спомената в няколко сутрешни вестника.

— Ще бъда възможно най-кратък — започна Джаркинс. Облечен в сив костюм, сива копринена риза, ярка връзка в синьо и бяло, с бомбе и бастун в ръка, той оглеждаше Джонсън с любопитство, като накрая реши, че задачата му няма да е лека. Джонсън очевидно бе твърде вещ в работата си.