Стоик

Асансьор нямаше. От средата на втория етаж до покрива минаваше доста голяма вентилационна шахта. Канторите бяха снабдени и с някакви старовремски вентилатори, които трябваше да вкарват нов кислород в помещенията. Освен това във всяка стая имаше камина, в която през мъгливите, дъждовни дни на зимата горяха битумни въглища, а това допринасяше много за техния уют и очарование. Във всяка адвокатска стая имаше големи, добре направени бюра и столове и бели мраморни камини, на чиито полици бяха наредени книги или статуетки. По стените висяха остарели гравюри на някогашни светила на английската юриспруденция или пейзажи от Англия.

Джонсън, най-властният и амбициозен партньор, бе в общи линии практичен човек и следваше главно своя си път, като се ръководеше най-вече от собствените си интереси. В едно кътче от съзнанието му обаче оставаше място и за отвлечени разсъждения, например за значимостта на религията, той дори бе способен да симпатизира на някои неконформистки доктрини. Понякога размишляваше за лицемерието и духовния застой на англиканската църква, а също за земното, както и небесно величие на такива прочути църковници като Джон Нокс, Уилям Пен, Джордж Фокс и Джон Уесли. В тази своя сложна и странна представа за света Джонсън бе скътал противоречиви и дори несъвместими идеи. Смяташе, че трябва да има управляваща класа, която да налага своето господство и да преуспява чрез желателна, макар и невинаги почтена хитрост. Тъй като в Англия тази класа вече се опираше на законите за собствеността, наследството и правото на първородния син, това състояние на нещата бе правилно и непроменимо. На бедните духом, както и на бедните изобщо, не им оставаше нищо друго, освен чрез смирение, усилен труд и вяра в Светия отец да се надяват, че той в края на краищата ще ги възнагради. От друга страна, огромната пропаст между невинаги безмозъчната бедност и незаслуженото богатство се струваше на Джонсън жестока и почти греховна. Този светоглед поддържаше неговите най-нетърпими религиозни настроения, които понякога граничеха с лицемерието.

Макар че произхождаше от низините, от род незначим и неуспял, Джонсън цял живот се бе стремял да се добере до върха, където ако не той, поне децата му — двамата му сина и дъщеря му — ще бъдат осигурени като всички ония, които така критикуваше и от които така се възхищаваше. Бореше се да получи титла, като начало скромното „сър“, а сетне, ако има късмет, и по-престижни знаци на кралското внимание. Знаеше много добре, че за да го постигне, трябва да спечели не само повече пари, отколкото имаше сега, но също така и благоразположението на вече титулуваните и богатство. Затова инстинктивно работеше за благото и успеха на хората от тази класа.

Беше дребен, жилав, държеше се надуто и властно. Баща му, дърводелец от Съдърк, бе попийвал и едва бе изхранвал седемчленното си семейство. Младият Джонсън стана чирак на един пекар, разнасяше хляба по домовете. Един от клиентите, печатар, оцени старанието му и го взе да чиракува при него, като го научи да чете и пише и го насочи към по-добра работа, която да го измъкне от дотогавашната нищета. Джонсън се стараеше много. Разнасяше печатни материали на всякакви търговци и се запозна с един млад адвокат на име Лутър Флечър, който тогава се кандидатираше за член на Съвета на Лондонското графство и провеждаше предизборната си кампания в един от районите на Съдърк. В Джонсън, който тогава бе на двадесетина години, той видя данни за адвокат. Любознателността и старанието на младежа така очароваха Флечър, че той го изпрати във вечерно юридическо училище.

От този момент на Джонсън му потръгна. Фирмата, в която той постъпи, веднага забеляза изключителния му юридически усет и скоро почна да му възлага всякаква подготвителна работа по правовите въпроси, с които тя се занимаваше: договори, документи за собственост, завещания, създаване на компании. На двадесет и две години Джонсън взе необходимите изпити и получи звание адвокат. На двадесет и три се срещна с Байрън Чанс от „Булок и Чанс“, който му предложи партньорство във фирмата.

Булок имаше широки връзки сред адвокатите, практикуващи в съда. Беше приятел на Уелингтън Райдър, също адвокат, по-влиятелен дори от него. Райдър водеше делата на много едри земевладелци, между които и лорд Стейн, а също така бе юрисконсулт на акционерното дружество на Районната подземна железница. Той също се заинтересува от Джонсън и сериозно му се поиска да го убеди да напусне Булок и да стане негов съдружник. Но интересите и приятелството му налагаха да потърси други начини, за да ползва услугите на Джонсън. След един разговор с Булок най-сетне се стигна до сегашната фирма, която съществуваше вече десет години.