Стоик

— Знам, Ейлийн. Просто ми се ще двамата да гледахме еднакво на живота. Но тъй като това не се получава, бих искал да направя възможно най-добрия компромис, защото знам, че каквото и да е станало и да става между нас, ти ме обичаш и сигурно ще ме обичаш и занапред. И, ако щеш вярвай, готов съм щедро да ти се отблагодаря, стига да мога. Затова правя каквото е по силите ми — тази работа във връзка с къщата и още някои неща, за които ще си поговорим.

По-късно, докато обядваха, той й каза за намерението си да направи дарение — болница, оборудвана с големи изследователски лаборатории, както и още няколко други неща. Посочи й, че в тази връзка ще му се налага често да идва в Ню Йорк и да отсяда в тази къща. В такива случаи ще предпочита тя да си е там. Разбира се, понякога и Ейлийн ще пътува в чужбина.

Като я гледаше така щастлива и доволна, Каупъруд мислено се поздрави, че е успял да я предразположи. Ако продължаваха така, всичко щеше да е наред.

ГЛАВА XVII

След като пристигна в Лондон, Джаркинс веднага съобщи на партньора си Клурфейн главозамайващата новина, че великият Каупъруд май наистина се интересува от цялата лондонска подземна железница! Описа му поведението и думите на Каупъруд и му обясни колко много са сгрешили, като не са усетили навреме, че човек с такива огромни капитали не би се занимавал само с някаква си малка подземна линия. Колко смешни са Грийвс и Хеншоу, като си въобразяват, че могат да го спечелят само с петдесет процента от тяхната линия! Такива условия той в никакъв случай не би приел. Ще се задоволи само с петдесет и един процента, които да му осигуряват контролния пакет. Как мисли Клурфейн, ще могат ли Грийвс и Хеншоу да намерят пари за своята линия в Англия?

Клурфейн, едър, пълен холандец, колкото ловък в дребните практически задачи, толкова и неспособен на сделки, които изискват размах и дързост, му отговори:

— В никакъв случай! Имаме прекалено много такива договори. Твърде много компании се борят за отделните линии. И никоя не желае да се обедини с друга и да осигури на обществото удобен маршрут на разумна цена. Изпитал съм го на гърба си, защото от години пътувам из Лондон. Ами помисли си, има две централни линии, Метрополитън и Районната, които обхващат деловия център на Лондон — и той изтъкна някои от практическите и финансовите грешки, направени при изграждането на тези две линии, както и възникналите от тях трудности.

Компаниите така и не се съгласили да се обединят и да построят нови линии, нито пък да електрифицират и да модернизират старите. Все още използвали парни локомотиви в тунелите и на откритите места. Единствената компания, която изобщо проявявала някакъв разум, била „Сити — Южен Лондон“, която построила линията от Паметника1 до Клапам Комън и пуснала по нея електрически влакове с трета релса. Те вървели гладко, били добре осветени и това била единствената добре поддържана отсечка в града. Но била твърде къса. На колелото пътниците трябвало да се прекачват в да плащат допълнително. Лондон определено се нуждаел от човек като Каупъруд или от неколцина английски финансисти, които да се обединят, за да финансират и разширят мрежата.

А колкото до новите линии, Каупъруд би могъл да получи концесия например за тази от Бейкър Стрийт до Уотърлу, която е в ръцете на един англичанин на име Абингтън Скар. Скар имал договора вече от шестнадесет месеца и нищо не предприел. А се говорело и за нови разклонения на Районната, но и в двата случая бил необходим капитал.

— Всъщност — заключи Клурфейн, — ако Каупъруд наистина иска Чаринг Крос няма да му е много трудно да я получи. Преди две години Електротранспортната компания се отказа да я финансира. Договорът премина в ръцете на тези двама инженери, но те сигурно не са получавали никакви други предложения, освен това на Каупъруд. Пък и те не са специалисти по транспорта и ако не намерят някой, който да има пари колкото Каупъруд, едва ли ще осъществят проекта си.

— Е, няма какво да се грижим за тях, нали? — заяви Джаркинс.

— Вярно — отвърна Клурфейн. — Но ми се струва, че трябва да помислим за някои от хората, които са свързани с двете стари централни линии, Районната и Метрополитън, или за някои от банкерите на Треднийдъл Стрийт и да видим какво ще стане. Ти познаваш Крошоу от „Крошоу и Воукс“. Те се опитаха да намерят пари за Грийвс и Хеншоу, откак двамата са се заели с този проект. Не успяха, разбира се, както не успя и Електротранспорта ата компания преди тях. Твърде много искат.

— Електротранспортната ли? — попита Джаркинс. — Че нали тази компания имаше проекта в началото? Що за хора са те?